Ако тръгвате на излет с къси панталонки, не забравяйте, че половин милион усойници и пепелянки съскат на територията на България

Имаме прекрасна природа и исторически забележителности, всяка година обаче българи и чужденци се сблъскват със сериозен проблем, отровните змии. От началото на април тази година ухапаните са вече 23. Десет от тях пострадаха от усойници и пепелянки в Благоевградско през май.

Пепелянките и усойниците са вече навсякъде - в курортите, в покрайнините на големите градове, в това число и в столицата. От години пепелянки срещат жителите на столичните крайградски квартали, Бояна, Драгалевци, Бистрица, Панчарево. Симеоново, има ги в ливадите около околовръстното шосе, в Южния парк, в кварталите "Надежда" и "Свобода". Отровните влечуги излизат по улиците на малкипе селища, в заведения, стадиони, автогари, дори в домовете на хората. Според последното преброяване на "змийското царство", половин милион усойници и пепелянки съскат на територията на България. Всяка година хапят поне по 50 човека.

Законът забранява всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри, както и изнасяне зад граница. За нарушаване на разпоредбите са предвидени глоби от 100 до 5000 лева за физически и 500 до 10 000 за юридическите лица.

Но уважаеми читатели, половин милион усойници и пепелянки в България не са застрашен от изчезване вид, а "застрашаващ" нас, хората, вид.

Хилядолетна е битката на човека с "отровния народ" от животинското царство

Враждата между Човека и Змията (змиите) - е една от най-древните и най-разпространените теми в митологиите. Смелият Персей убива ужасната Медуза. Змията, олицетворение на злото и Сатаната, успяла да съблазни Ева и да я накара да отхапе от дървото на познанието. Щом Ева опитала, тя накарала и Адам и по този начин и той научил тайните на живота и смъртта. В този момент Бог се появил и изрекъл своите проклятия. Той казал на Адам, че сега, след като вече е отхапал от дървото на познанието, не може да продължава да яде от дървото на безсмъртието, защото ще стане "като нас". Проклел змията да се влачи по земята и да яде прах, изгонил Адам и Ева в пустошта и ги накарал да си изкарват прехраната с пот на челото. Обрекъл змията на гибел и създал непреодолима вражда между човека и адското същество.

Особен култ към змиите има сред народите от индо-арийската раса. В Индия змията е особено обожавана от всички религии и касти, култът към змията обединява всички. Змиите се считат за свещени, самите индуси не убиват опасните отровни змии, а ги изнасят далеч навън в някакъв съд, когато бъдат открити в къща, тъй като вярват, че убиването на змиите може да доведе до лоши последици, например неплодородие.Обожаването на змиите и обожаването на прадедите са тясно свързани, тъй като змиите могат да символизират душите на мъртвите. Причината за това е в укриването им под земята в дупки или хралупи на дървета, които индийците причисляват към подземния свят.

От всички 2700 змии по света , 410 са отровни.Те спадат към семействата Hydrophidae (морски змии), Elapidae (кобри, крайти, коралови змии), Viperidae (отровници) и Crotalidae (вдлъбнаточели змии). Отровни змии има и в семейство Colibridae (смокове), такъв представител се среща и по нашите земи, известен е като вдлъбнаточел смок.

Отровните змии в България са реална заплаха

В България се срещат 7 вида отровни змии. Това са усойницата, пепелянката, остромоцунестата усойница, черната босненска усойница, каменарката, известна още като аспида, и още два вида смокообразни змии, на които отровните зъби се намират в задната част на челюста, това са вдлъбнаточелият смок и котешката змия. Най-агресивни и опасни за човека са пепелянката и двете усойници.

Пепелянката, която е не само най-разпространена, но и най-опасна отровна змия в Европа заради дългите и зъби (до 13 mm), се среща в цяла България до 1450 м надморска височина. Главата ѝ е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък (рогче), по което много лесно се разпознава. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. Опашката е много къса и завършва рязко.

Дължината на пепелянката рядко надвишава 1 метър. На цвят змията е бежово до светлокафява (пепелява, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът - със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.

Усойницата

Змията има сравнително дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 104 cm. Главата е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната. Цветът на усойницата варира значително - от много светли екземпляри с малки непълни тъмни гръбни петна до меланистични индивиди, които са изцяло тъмни без видими шарки по гърба. В повечето случаи основният цвят е сив до кафеникаво-сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма. Тъмна линия преминава отстрани от окото до врата и продължава по тялото като поредица от петна.

Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца - по цялото тяло. Системните симптоми могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа. В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност и смърт.

Черната усойница, известна още под имената Босненска или Осоговска e най-отровният представител на усойниците на Балканите. Среща се в Югоизточна Сърбия, Македония и Северна Гърция. В България тази усойница се среща в планината Осогово, откъдето идва едно от имената ѝ. Също се среща във високите части на планините Рила, Пирин и Западните Родопи.

За разлика от останалите усойници, Осоговската усойница има напълно черен цвят. Тя обитава от 800 до 2700 м. надморска височина - скалисти, сенчести и усойни места, но и мочурливи терени. Обича да се припича върху хвойната или върху камъни около нея, където изпада в топлинно вцепенение.

Отровата на Осоговската усойница за разлика от други змии, има смесено /комбинирано/ действие, като разрушава белтъците, съсирва кръвта и парализира нервната система на ухапаната жертва. Змията не напада сама човека, тя го ухапва само когато той я настъпи или преследва. Казват, че веднъж раздразнена осоговската усойница докато не се преобърне три пъти, не се отпуска от този когото ухапе. Ако отровата попадне направо в кръвта /при ухапване върху кръвоносен съд/, отравянето е много тежко и леталният изход настъпва много бързо. Има десетки смъртни случаи след ухапването от тази отровна змия в България, Сърбия, Гърция, Македония.

Как да се предпазим от ухапване на пепелянки и усойници

Не пътувайте сами сред природата - спътникът ви може да забележи змията, която вие сте пропуснали. Бъркането с гола ръка в животинска бърлога или дупка в земята не е желателно, защото има вероятност да е скривалище на змия.

Ако преминавате в район, за който се знае, че има змии, вдигайте възможно най-много шум. Така те ще се оттеглят на разстояние. Натъкнете ли се на влечугото обаче, не правете опити да го убиете.

Никога не се докосва мъртва змия с голи ръце, защото има видове, които са майстори в преструването. Някои могат да се завият наопаки и да лежат с отворена уста и с блуждаещ навън език. Усойниците са в състояние да останат привидно неподвижни, въпреки провокациите, и след това атакуват изневиделица. Ако ходите по места, където се срещат отровни змии, и се намирате далече от планински хижи или пунктове на Планинската-контролно спасителна служба, носете си ампули с противозмийски серум и спринцовки за инжектирането му.

Ако все пак ви ухапе отровна змия

Стигне ли се все пак до ухапване, добре е да се отбележи часът на инцидента. Това ще помогне на лекаря да контролира отравянето. След инцидента се свалят всякакви пръстени, гривни, колиета и бижута по тялото. Причината е, че бързоразвиващият се оток ги превръща в източник на болка. Проверява се как диша пострадалият, трябва да се ликвидира възможността да се удави в собствената си слюнка. На ухапания не се дава да се движи много и се осигурява транспорт до най-близката болница. Ако има възможност да се убие змията, се взема главата и 10 см от опашката, за да се идентифицира.

При ухапване от отровна змия пострадалият веднага трябва да бъде откаран в най-близкото медицинско заведение. Ако пътят до там е повече от половин час, сложете го да легне и обездвижете ухапания крайник, за да се забави разпространението на отровата. Не давайте лекарства или алкохол. Ако трябва да пътувате повече от час, превържете над мястото на ухапването. Никога не се бинтова около става, пръст, шията, главата или торса. Превръзката не трябва да е много стегната, тъй като нейната роля е да забави разпространението на отровата, но не и да спре дълбоката циркулация на кръвта в крайника.

Правилно направената превръзка позволява под нея да се промушат два пръста. Обезопасен по този начин, крайникът може да остане не повече от 2 часа. Добре е да се пият горещи течности. В никакъв случай не пристъпвайте към разрез на ухапаното място, за да истискате или изсмучете отровата. Можете да засегнете кръвоносен съд или да вкарате отровата по-бързо в организма. Ако пътуването до медицинското заведение ще отнеме повече време и в групата има лице с медицнски познания, по-добре е веднага да се постави противозмийски серум подкожно на мястото на ухапването.

Животоспасяващ или опасен за алергичните?

Лечението от ухапване на отровна змия се смята за най-пълно, когато на пострадалия се инженктира провозмийски серум. Серумът е силно активно вещество. Този, който се произвежда и се инжектира у нас, е конски серум. Носи името Противозмийски серум Бул Био и се произвежда от Инститита по заразни и паразитни болести. Съдържа имуноглобулини срещу отровата на пепелянка и усойница. Той представлява бистра, светложълтеникава течност.

Серумът се получава по следния начин: първо, коне-"доброволци" се оставят да бъдат ухапани от усойници или пепелянки, конят е голямо животно и не може да умре от ухапване на змия. Четириногите се имунизират постепенно с нарастващи дози змийска отрова. След това от този кон се взема кръв. Антителата остават в кръвния животински серум, който пък се пречиства чрез хроматографски метод. Според специалистите, противопоказания за лечението с противозмийски серум Бул Био няма. Ако въпреки всичко се получи алергична реакция към конският белтък, трябва да бъде извършена противоалергична терапия паралелно с лечението с противозмийски серум. За по-голяма сигурност, ако има разбира се време, се прави тест за чуствителност към противозмийския серум, който се инжектира подкожно от вътрешната страна на предлакътницата на ръката.

Ако тестът за алергия към противозмийския серум е отрицателен, се пристъпва към лечение. Серумът се затопля до телесна температура и се инжектира първо една подкожно на мястото на ухапването. Втора доза се инжектира мускулно в областта на седалището по преценка на лекаря, ако поставянето на първата доза в участъка на ухапването е забавено. На вторият или третият ден, по преценка на лекаря, могат да бъдат инжектирани мускулно в областта на седалището още една или две дози провизмийски серум.

Серумът се съхранява при температура от 2 до 8 градуса. В никакъв случай не трябва да замръзва. Това обстоятелство пречи на носенето му по време на излет в планината от туристите.

Кои са предпазните мерки

В световната практика същестувават два основни начина за справяне с отровната напаст. Първият е агресивен. Включва, разселване на таралежи, котки, хищни птици или животни, които се хранят със змии, в местата с концентрация на отровни влечуги. Има и друг начин - химически. Химикалите се разпръскват от самолет, ако става дума за голям район, или се поставят на определени места примамки. Агресивният начин включва и физическото унищожаване на отровните влечуги.

Съществува и втори начин - дистанционен. Той предвижда не унищожаване, а отблъскаване на змиите. Слагат се устройства, които разпръскват аромат, който е неприятен за змиите, но не толкова неприятен за хората. Има и начин с устройства, които генерират ултразвук за отблъскване на влечугите. В САЩ, Европа, Израел и Кипър, където се среща най-отровната змия в Средиземноморието, се комбинират агресивният и дистанционният подход.

Нека да бъда разбран правилно не призовавам към "кръстоносен поход" за поголовното унищожаване на усойниците и пепелянките в България. Те са част от животинският свят в българската природа затова нека си живеят в нея. Но, нека да направим така тези отровни змии да не ни безпокоят, като влизат в нашите градове и нека ги държим по-далече от туристическите маршути. За тях и за нас ще бъде добре да се срещаме по-рядко.