Сребърният йон, макар и пренебрегван, върши много работа

Посребряването – като профилактика, при първи симптоми и като лечение, е добър вариант за справяне не само с хремата (последвана от кашлица), но и с разстройството. Това са белезите на двата варианта на летния вирус, плюс главоболие и схващания по цялото тяло. 

Като казвам „посребряване", имам предвид употребата на чисто колоидно сребро или така наречената сребърна вода.
Вече от години, след среща с грипозни, си наливам профилактично по един капкомер във всяка ноздра, така че да стигне до задната стена на гърлото ми. Завършвам процедурата с два капкомера, с които гледам да полея сливиците си, или си правя гаргара с една глътка от разтвора. Действа безотказно.

При първите симптоми на хрема правя същото. Важно е да се подчертае – колкото може по-рано. Защото вирусните инфекции са „капкови", те ни атакуват през носа и гърлото, там вирусите правят и първите си „посевки", размножават се и тръгват из целия организъм. Ако ние ги атакуваме в самото начало, няма да успеят в спечелването на територия. И сребърната вода е едно от най-удобните за целта средства, защото може да окъпе цялата тази входна врата и да спре нашествието. Не се сещам за друг течен и безвреден антисептик и дезинфектант, който върши същата работа.

Да, антисептик. Доказано е, че сребърните йони успешно унищожават около 700 вида болестотворни микроорганизми – вируси, гъбички, плесени, неспорообразуващи бактерии, сред които стафилококи, стрептококи, причинителите на дизентерията, коремния тиф и др. Необходима е много малка концентрация на йони от благородния метал и 6 минути време, за да бъдат унищожени нашествениците, включително и такива, които са резистентни на антибиотици.

Ако все пак пропуснете момента на „пресичането" на болестта, не всичко е изгубено. Защото колоидното сребро е и добро лечебно средство – в много отношения конкурира антибиотиците (а както знаем, те срещу вируси не действат). И може да се комбинира с повечето лекарства (освен групата на тетрациклините и на някои имунодепресанти за лечение на артрит, някои тироксидни препарати, защото намалява тяхното действие). Ще изстрадате някои от неприятните симптоми, но пък за кратко време ще се отървете от тях.

Поради небрежността си, миналата седмица допуснах да стигна до хремата и началната кашлица на летния грип. Но това продължи точно два дни. (Помните ли лекарската сентенция, че хремата с лечение трае седмица, а без лечение – седем дни? Е, не е съвсем вярна.) Комбинирах впръскването и пиенето (1-3 супени лъжици дневно) на сребарна вода с много витамин С, Проспан и АЦЦ, добавих и котешки нокът за допълнително подсилване на имунната система. Продължих с тези средства още 2-3 дни – за всеки случай. И това е.

Личната ми лекарка (отидох да ми чуе дробовете, защото там ми е слабото място), ме попита какво вземам. Коментарът ѝ за сребърната вода беше „хм, светена водица", а за имуностимуланта – „ама ти вече си болна, стимулирането на имунната система е за профилактика". С второто не бях съгласна, но си замълчах, защото спорът очевидно би бил излишен. А за „светената вода" се съгласих. Тъй като тя наистина има същите свойства, но въпреки мнението на докторката, действа.

Модата си прави шеги с историческия опит

Защо практикуващите лекари се отнасят презрително към колоидното сребро, ако то наистина е антисептик и дори антибиотик, ще попитате. Първо, това съвсем не се отнася за всички лекари и за всички области на медицината. И второ, има си някои исторически, технологични и чисто търговски причини.

Съвременната медицина е открила чудните свойства на среброто още през 1893 г. , когато швейцарският ботаник Карл Вилхелм фон Негели (1817–1891 г.) открива така нареченият „олигодинамичен ефект" – токсичното действие на металните йони върху живи едноклетъчни, водорасли, плесени, гъби, вируси, микроорганизми със и без клетъчно ядро, дори в относително ниски концентрации. Антимикробният ефект е бил доказан за йоните на живака, среброто, медта, желязото, оловото, цинка, златото, алуминия и за някои други метали. Повечето от тях обаче не могат да се приемат вътрешно заради токсичността им, или на солите, които образуват в организма.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Древните всъщност отдавна са знаели за тези свойства на металите, особено на среброто, златото и медта, и са ги използвали. Йоните на тези три метала не само имат най-силно изразено бактерицидно действие, но са и най-малко токсични за човешкия организъм. Какво общо имат древните с познанието за йоните, ще възразите. Няма да навлизам в ония теории, според които повечето днешни открития са добре забравени знания на хората от преди хилядолетия. Сега знаем, че във водна среда металите образуват йони. Дали от опит или от други неведоми източници, древните също са го знаели. Богатите използвали сребърни или златни прибори и съдове за хранене и за съхранение на вода и храна, а бедните – медни и оловни.
В религиозни индийски текстове (навярно най-старото свидетелство) в прав текст се казва, че държаната в сребърни съдове вода не само е годна за пиене, но е и средство за борба с многобройните епидемии. Има исторически свидетелства, че среброто се е използвало директно за медицински цели в Китай, древния Египет, Индия (в частност най-широко в аюрведческата медицина) още преди 6000 години. В древна Гърция и Рим са използвани посребрени контейнери за вода.
Персийският цар Кир II Велики по време на военните си походи за завладяването на Мидийското и Лидийското царство, както и на Вавилон, през VI в. пр.н.е. пиел вода от сребърни съдове, за да се предпази от много инфекции. Тънки сребърни листове или плочки са използвани за третиране на открити рани.
Когато през 326 г. пр.н.е войската на Александър Македонски нахлула в Индия и сред войниците му започнала епидемия от стомашно-чревни заболявания, незасегнати останали само висшите командири, които пиели от сребърни чаши. Финикийците са знаели, че съхраняваните в сребърни съдове вино, вода и други течности по време на дългите морски плавания, запазвали качествата си.
Тези знания не са се изгубили и в по-късна епоха. Сребърната посуда на благородниците съвсем не е била само за показност и разкош – било видно, че страшните епидемии от Средновековието някак ги заобикалят. В много страни хвърляли (и все още го правят) в новоизкопаните кладенци сребърни кръстове или монети не само за освещаване, но и за подобряване на качеството на водата. Покорителите на Дивия Запад пускали сребърен долар в млякото, за удължат годността му. Наполеон, а и други пълководци, пиели вода от сребърни манерки по време на походите си.

Съвременната медицина започнала широко да използва среброто в началото на миналия век. Всъщност то било и едно от малкото познати безвредни средства за борба с инфекциите. Използваните дотогава дезинфектанти като карболова киселина (фенол) не били годни за вътрешна употреба, дори и за третиране на рани (макар в зората на хирургията да са я прилагали) заради високата си токсичност. А освен това среброто е не само безвреден, но и хиляди пъти по-силен от фенолите и няколко пъти по-ефективен от хлора дезинфектант, и различни сребърни съединения се използват и досега с голям успех в хирургията и особено при обработката на изгаряния и кожни наранявания и проблеми.

Използвали са се различни соли на среброто, като сребърния нитрат и сребърния йодид, различни съединения като сребърния сулфадиазин и арсфенамин и различни стабилизирани с протеини и получени по химически път колоидни продукти като коларгола. И до днес в много родилни отделения по света за предотвратяване на стафилококовите инфекции при новородените се накапва разтвор от сребърен нитрат в очите им.

Трудно е да се изброят многобройните медицински приложения на среброто. До... нашествието на антибиотиците. Шотландският учен Александър Флеминг открил пеницилина през 1928 г. Постепенно около 1940 г. среброто било изместено от модерните продукти, които тогава се смятали едва ли не за панацея. Е, вече знаем, че това не е така.

Колкото и да е непризнато от личните лекари, антимикробният ефект на сребърните йони е по-висок от този на повечето антибиотици, включително и заради широкоспектърното им действие. Всеки антибиотик е ефективен едва при 5-10 бактерии. В същото време йоните на среброто щадят клетките на полезните бактерии (които не са едноклетъчни) и не причиняват дисбактериози – нещо характерно за антибиотиците. Те не предизвикват и другите характерни за антибиотика странични ефекти – понижен имунитет, алергически усложнения, отравяне на организма; микроорганизмите не се адаптират  към тях и съответно не се стига до резистентност. И още нещо – има изследвания, доказващи действието на сребърните йони като детоксикатор и антиоксидант, като имуностимулант.

Може би това е и една от причините напоследък интересът към благородния метал като лекарство да се завръща. Още повече, че развитието на технологиите позволи създаването на нови продукти от чисто сребро (не соли), какъвто е чистият и без стабилизатори колоиден разтвор. Съвременните препарати съдържат свободни хидроксидни сребърни йони и сребърни частици в различно съотношение – колкото по-голям е процентът на йоните, толкова по-добре. Използва се електролизата (а напоследък се намесват и нано технологиите). Когато колоидният разтвор е с висока чистота на метала, той е почти безцветен (съвсем слабо жълт нюанс), без мирис и вкус. За разлика от коларгола, разтворите на нитратни и йодни соли на среброто, той не цапа и не дразни кожата или лигавицата.
Да, като светената вода. Но кой е казал, че лекарството непременно трябва да е горчиво и неприятно? Или пък скъпо?

Практиката учи, но липсват научни изследвания

Всъщност сребърните препарати са разрешен за използване в САЩ още от 1920 г. През 1996 г. обаче, заради недостатъчните доказателства (просто няма такива изследвания, защото финансиране за тях се намира много трудно) за полезността и безвредността на чистото колоидно сребро, каквато е мотивацията на регулатора по лекарствата, то, както и повечето продавани без рецепта продукти с такова съдържание, са изгонени в графата алтернативна медицина (хранителни добавки). И производителите нямат право да рекламират лечебните им свойства. Между другото, в решението на американската агенция по лекарствата се споменава и опасността от аргирия, но без особена мотивация. Може и да съм предубедена, но отново виждам една дълга и много мощна ръка...

Това обаче не пречи в болниците и другите медицински заведения в САЩ, а и навсякъде по света, да продължават да се използват различни сребърни препарати за антисептика, както и инструменти – различни накрайници, катетри, стетоскопи, хирургичен инструментариум, мебели и дръжки на врати, направени от сребро. Чистото сребро се използва дори за костни имплантанти. Защото във влажна среда среброто отделя сребърни йони, а те и досега са единствената безвредна алтернатива за борба с резистентните на антибиотиците вътреболнични инфекции, особено със стафилококовата (Staphylococcus aureus), която се превръща в бич, тъй като устоява на почти всички модерни силни антибиотици.

Сребърните хора

Интересно е наблюдението на руския лекар Юрий Улянов, д.м.н., професор в Московската медицинска академия, който над 30 г. успешно прилага авторски методики за уши-нос-гърло диагностика и лечение на възрастни и деца. Според него част от хората са сребърно-зависими – около 40% от населението, наричани от него „сребърни хора". Те всъщност “захранват“ контингента на хронично болните, защото имунната им система се нуждае от по-голямо количество сребърни йони, за да функционира. При стандартното лечение „сребърните" рядко получават необходимите им препарати и се превръщат в хронично болни.

Улянов изследвал 87 жени, които носят само сребърни украшения. При всички тях пробата за зависимост от сребро (разработена от него методика) е била положителна.

Наблюденията му обясняват, освен всичко друго, и защо при някои хора колоидното сребро „не действа" – те просто се нуждаят от по-високи дози.

Според него среброто трябва официално да се признае за елемент, влизащ в състава на най-важните тъкани и органи на човешкия организъм. То участва в обменните процеси и поради тази причина организмът има нужда от набавянето на сребърни йони отвън.

Регулярната употреба на сребърна вода (0,01 мг/л–0,1мг/л) напълно обезпечава структурните потребности на организма на сребърно-независимите хора. При тях редовните гаргари на гърлото и впръскването в носа на сребърна вода ще помогне за унижощаването на попадналите в носоглътката патогенни вируси и ще защитава от простудни инфекции. За лечение обаче са им необходими 3-4 пъти по-високи концентрации на сребро в разтвора, препоръчва проф. Улянов.

Такива по-високи концентрации са необходими на здравите „сребърни" хора за профилактични нужди и при първите признаци на разболяване. За лечение им трябват още по-големи концентрации на сребърни йони, което позволява да се излекува остра хрема и болки в гърлото за 1-3 дни.

Допълнително, използването на сребърни съдове, сребърни украшения непосредствено върху тялото, гелове и лосиони със сребърни йони от „сребърните" е особено благоприятно, смята проф. Улянов