Десет кв.м пано от многолистни детелини събира очите на мало и голямо в родопското село Славеино

Славка Мариновска не помни кога е започнала да събира символите на късмета. На въпроса "Къде ги намери толкова много?", обикновено отвръща: "Те сами ме намираха. Брала съм ги със стотици" .

За зевзеците, които все търсят някаква друга причина, красивата родопчанка уточнява: "По-голямата част от колекцията ми е от преди Чернобил".

В сбирката най-много са четирилистните детелини, но има и петлистни, шестлистни, седемлистни... "По едно време станаха толкова много, че вече се чудех как да ги съхранявам, уплаших се да не ги похабя", разказва Славка.

Тогава й дошла идеята да  ги подреди и опакова като хербарий на бели листи, но не за да се приберат в класьори, а за да излязат на показ!

Когато наредила всичките и ги закачила на най-голямата стена в селското читалище, получило се 10 кв.м пано. "В центъра поставих карта на България - да се знае, че късметът е за всички, за страната ни", обяснява споходената от безмерното щастие.

Колкото са детелините на стената, в пъти повече са вече хората, видели чудната колекция, цъкали с език и поели в душите си от благодатта. Една година братът на Славка, Димитър, дори занесъл цялата сбирка на фолклорен фестивал в Турция, където гостували с ансамбъла за народни танци към читалището.

Идеята на авторката била да предостави паното си за благотворителна акция с пътуваща изложба от читалище на читалище в цялата страна. "Ако всеки, влязъл да види детелините на късмета, даде своето левче за лечение на болни деца, може да се помогне много на страдащите", разсъждава Славка. Но не се появили хора, които да организират и осъществят акцията, а тя самата не би искала да я прави, за да не я упрекнат, че събира пари за себе си.

Сама е правила само една акция - когато в цялата страна хората изразяваха съпричастност със затворените в Либия български медицински сестри, обвинени в чудовищни престъпления.

Тогава Славка направила жив постер от четирилистни детелини, разположени около ликовете на осъдените сестри. Посланието било едно: молитва за щастливо избавление.

Портретът на тази благородна жена няма да е пълен, ако не споменем нейните поетични изяви. За читателите на Клуб 50+ сме поместили в рубриката ни "Творчество"  няколко творби от книгата "Лилава утопия", излязла през 2000-та година. Там има подбрани стихове от ученическите и студентските тетрадки, наред с прозренията на настъпващата житейска зрялост.

Предесенно

Райграсът на увяхващата младост
предесенно на хълбок се снишава.
Встрани от него лумнала е радост
от класовете млади, дето продължават

възторга ни от минали цъфтежи,
понесените в светъл тръс коне
на чувствата... След бляскави кортежи,
залязваме - в картина на Мане...

Сега Славка Мариновска подготвя за печат нова книга. Ще очакваме следващото ѝ гостуване при нас да е с произведения от нея.