Къде какво да хванем

За повечето столичани, излизането „на въздух“ през уикенда означава качване с лифт на Витоша. Риболовът обаче e още един чудесен вариант за разтуха – хем да сме сред природата, хем да не се отдалечаваме прекалено и да не губим много време в път.

Говорим за водоемите за платен риболов, където не само че не важат забрани по време на размножителния период на рибоците, т.е. достъпът е неограничен, но и собствениците са създали добри условия и за рибарите, и за техните семейства.

Такива „гьолове", както ги наричат професионалистите, има около почти всички български градове. Само в околностите на София те са десетина и са приведени в добър търговски вид – с плажни чадъри, шезлонги, детски площадки, малки заведения за скара-бира и места за паркиране. Предлагат се рибарски принадлежности (включително под наем) и различни видове стръв и захранки, според вида на наличната риба.

Схема на действие

Обикновено на входа на рибарника всеки плаща такса според броя на въдиците в ръка. Така например таксата на плажа на Панчарево (намира се в устието на езерото Панчарево) е 5 лв. на пръчка. Толкова е и на водоема в Герман.

Цените по места

Вход от 5 лв. на човек се плаща на рибарника в Орландо (намира се след моста на река Искър преди Негован), без значение дали влизаш с една или с двайсет въдици.

Уловът, разбира се, се заплаща отделно и на килограм по цени от 7 лв. за пъстърва, сом или щука, и 4 лв. – за шаран. В някои от частните рибарници уловът не се плаща, но пък това е компенсирано с по-висока входа такса. Така „безплатна риба" може да ловим в Утайника на Сеславци (над Кремиковци), но при условие че на входа сме платили 10 лв. на въдица.

Други са условията на водоема в Суходол. Там срещу 10 лв. вход може да си тръгнете с риба до 3 кг, като надвишеното количество ще мине по вече споменатата ценова схема. В повечето места за платен риболов т.н. плевелни риби, каквито са каракудата и слънчевката, са напълно безплатни.

Често рибарите хвърлят въдици заради удоволствието и адреналина, а после връщат част от улова обратно във водата. Това е основна практика на рибарника в Богров, където срещу 8 лв. вход може да се пробвате в битката с някой голям шаран или амур, а после да помилвате живота му.

Връщането на риба обаче е забранено на повечето места за платен риболов, освен ако не се постигне споразумение с пазача. Тогава е възможно ограничена бройка от вече уловената риба да се върне обратно във водоема. Факт е, че много хора предпочитат да се бръкнат в джоба и да са сигурни, че ще се върнат у дома, ако не с трофейни екземпляри, то поне с един канален сом или разселения из всички водоеми шаран.

Платените водоеми са местата, където и съвсем начинаещите ще изпитат тръпката от потъването на кукичката.

За напредналите в занаята, платеното удоволствие определено е скучно и затова предпочитат да поклечат по-дълго около някое не толкова привлекателно, но пък

все още диво място

Там те разчитат единствено на късмета и на майсторлъка си, в което е и гъделът.

Основен източник за безплатно и не толкова оптимистично занимание за столичани са баластиерите – години наред източници на строителен материал за големия град. Част от тях са изчерпани и отдавна изоставени, други все още се експлоатират.

Запълнени от подпочвени води, те са пръснати из покрайнините на София и носят имената на най-близко отстоящите квартали. Най-големи са баластиерите Казичене, Долни Богров, Враждебна, Чепинци, Челопечене, Негован, Враждебна.

Някои от „езерата" са зарибявани в миналото, но после са оставени на произвола, в това число и на бракониерските набези. Това е и причината да не е съвсем ясно каква по вид и количество риба плува във водите им.

Челопеченското езеро

е изключение от общия фон, тъй като водите му се оказват подходящи за естествено развъждане на бялата риба платика. Все още се среща щука във водоемите край Негован, Чепинци и Богров. Кефал плува в езерата зад ТЕЦ София-Изток и донякъде във водоемите край аерогарата.

Но като цяло, късметлиите обикновено си тръгват от баластиерите с непретенциозен улов на костур, каракуди, бабушки, уклеи, слънчевки и горчивки. Въпреки това баластиерите са основното предизвикателство за столичните рибари през периодите, в които за другите водоеми важи забрана за улов. Никой не ги стопанисва, дъната им са тинести и затлачени, а тръстиката отхапва все повече от водната територия.

Обилната растителност определено пречи на рибарите, като през лятото големи участъци от водата стават абсолютно недостъпни. Другото неудобство е, че близостта на „гьоловете" до сметища и промишлени предприятия прави рибата негодна за консумация.

Независимо дали ловим риба на баластиера, на река или язовир, трябва да сме снабдени с риболовен билет, който струва 25 лв. на година. Седмичната такса за любители – рибари е 4 лв., а месечната – 8 лв. Хората в пенсионна възраст ползват 50% отстъпка. Нашият съвет е да се снабдите се с нужния документ, защото глобите за риболов без билет са от 50 до 200 лв. Безсмислено е да треперите, да се снижкате в тревата и да се оглеждате като изпечен престъпник. Къде тогава ще остане удоволствието да хванеш нещо на кукичката си...