Размисли в кварталното бистро

Старец в малко италианско градче разхожда 5-6 кучета в кристално ясна лунна нощ. Човекът се заглежда в небето и се провиква: „Che bella luna!"
Точно в този момент иззад ъгъла срещу него изневиделица изкача снаха му, която също е на преклонна възраст и го срязва от раз:
„Знаеш ли старче защо изневеряват мъжете? Защото ги е страх от смъртта!"

Тя е бясна, защото току що е видяла съпруга си, който гони 60-те, с 25 години по-млада жена.
Всичко това е абсолютно клише и се случва непрекъснато във всяко кътче на света, а сцената е от известния филм с вечната Шер – „Лунатици".

Гледаме го заедно мислителите от квартала, събрани на дежурната бира или малка водка в „Зеленото".
Така и не разбрахме кой бе пуснал този филм, но имаме подозрение, че е собственичката на барчето, която винаги ни гледа някак странно-ледено.

Отношенията между половете и промяната в чувствата са основна тема не само за киноиндустрията, но и за повечето разговори на чашка в кафето. Особено между жени. Не че и мъжете не се вълнуват, но предпочитат да не го превръщат в център на диалога.

Страхът от смъртта и най-вече от душевната самота наистина е основната причина, заради която мъжете, надхвърлили 45, рискуват дългогодишния си брак, макар и успехът в това начинание да е под 50 процента.

Този страх, който в определени моменти може да премине и в ужас, е черешката на тортата и е следствие от много други наслагвания през годините, които постепенно са променили връзката с любимия човек до неузнаваемост.
Тук много мои познати, обикновени анализатори от кварталното бистро, твърдят, че всъщност се стига до точката на непреодолимата омраза.

По този въпрос може да се спори дълго и „напоително", чашка след чашка, като истината е, че всичко зависи от интелектуалното ниво на партньорите. Ако те са по-скоро първични натури, които не са свикнали да се съобразяват много-много с другия и поведенческата култура не им е приоритет, то наистина може да се говори за омраза.
По-голямата част от двойките обаче, които са изградили с годините финес в отношенията си, граничещ често с откровено лицемерие, никога не стигат до омразата.

Мъжът изневерява без да мрази, той предпочита просто да се преструва.
– Жените са по-големи лицемери от нас. Ние винаги си казваме каквото мислим! – отбелязва един ерген от дъното на малкото запушеното заведение, боядисано преди 20 години в неприятна резеда, откъдето му идва и прякора – „Зеленото".

Това твърдение също е много далеч от истината. Оказва се, че много често мъжът минава през латентен период на връзката си, през който имитира обич и привързаност. Даже той не знае че е така. Докато не дойде моментът, в който разбира, че е станал лицемер и имитира отношения. Веднага след като намери друга, на която да отдаде истински чувства, мъжът, достигнал и навлязъл в зрялата възраст, веднага е склонен да изневери на законната си половинка.

Основната причина за да се стигне до годините на лицемерие е постепенно насложилата се самота. Истината е, че когато надхвърлиш 45, рядко намираш нови приятели, а старите се превръщат полека-лека в приятели по чашка. Децата са поели свой живот и точно сега не искат и да чуят за проблемите ти, нито да ги разберат.

Това е ситуация, в която разходите на фамилията са най-големи, в сравнение с предишните години, а оттук – и отговорността, и проблемите. Ако точно в този момент любимата доскоро жена те изостави духом, мъжът на 45 се превръща изведнъж в самотник, който няма с кого да сподели даже дребните си вълнения.

А както знаем в природата няма празно и отворената в душата дупка от настанилата се самота много лесно може да бъде запълнена с нова връзка и нов човек. Самотата тласка към изневяра с най-голяма сила, защото в годините на залеза на живота мъжът я свързва пряко със смъртта.

Тази връзка идва от факта, че повечето мъже са свикнали жените им да бъдат не само любовници, но и най-вече домакини – чистичко, вкусничко и с крак върху масата. Промени ли се тази схема, а тя много често се променя, защото и на жената ѝ омръзва, то мъжът получава измамното чувство, че е изоставен. А сексът със съпругата не може да компенсира това чувство, ако тя е изоставила ролята си на мама и икономка, твърдят наобиколилите ме интелектуалци от квартала.

Какво ли разбират те, като повечето са си намерили нова мама в бистрото и се връщат вкъщи чак след като жената е сложила ракийката и салатката, а те са ударили превантивно по 2-3 бирички. В такива семейни клетки обикновено няма място за изневери – никой не иска да напусне кафеза и да се натресе на нови приключения.

Вариантът, при който жената не отказва секс, но не дава нищо друго на мъжа си, напоследък е доста често срещано явление. При такива случаи жената се е превърнала в накрайник на прахосмукачката. Тя е абсолютният господар на дома, а той – домът, никога не е бил толкова чист, но и толкова интимно студен.

Маниакалните домакини се познават от ранна съпружеска възраст, но с годините манията към чистотата и реда се засилва, особено ако жената не работи. Чистотата в къщата измества изцяло отношенията, а мъжът се чувства нещо средно между гостенин и посетител в музей, където всичко е забранено за пипане. Включително и собствената му жена.

При това положение изневярата също идва ненадейно и естествено, когато мъжът открие, макар и с известна изненада, друга жена, която държи повече на ласките, отколкото на препаратите за почистване. В такива моменти не е съвсем ясно дали той бяга при любовта или при приятното безредие, в което с години се е чувствал удобно.

Колкото и да продължаваме да разглеждаме двата огледални образа на основната мъжка изневяра –„бягство назад към мама" и „моята нова любов", и двата са белязани от подсъзнателен страх от смъртта и паническата нужда от промяна, защото промяната създава чувството, че си се отдалечил от неизбежното.

За съжаление, ако обобщим, до този момент на панически страх се стига само и единствено поради една проста причина – липсата на разговори. Когато изчезнат думите и говоренето, когато се настани упоритото мълчание и непрестанното раздразнение, тогава идва и самовглъбението, равносметката.
В крайна сметка всяка връзка, била тя и подпечатана с дългогодишен брак, се основава на възможността за непрестанно споделяне. Това кара мъжът да бъде сигурен. Той търси непрекъснато потвърждение, че е обичан, че е искан и че е все толкова значим за половинката си, както и в деня на сватбата. Разбира се, това с пълна сила важи и за жените. При тях даже още повече.

Липсата на разговор, изчезването на думите, показват най-ясно, че една връзка се е изчерпала. Ако това изчерпване е едностранно и мъжът остава нечут и невидян, той изпада в паника и реакцията е една – изневяра.
– На мен не ми трябват разговори. Аз си пускам лаптопа и си говоря колкото си искам, – обяснява приятелче на стола до мен в „Зеленото".

Вярно е, че компютрите и общуването в интернет пространството постепенно се превърнаха в бягство от реалността, когато тя не ти харесва. Не е вярно, че това е само патент на жените, но е вярно, че мъжете значително по-рядко търсят интернет, като възможност за намиране на нова връзка. Това е така, защото мъжът е мързелив, а той е още по-мързелив, когато навърши 45.

В този ред на мисли компютърната изневяра при мъжа е всъщност най-леката форма. Той може да влезе в някой сайт по така. После ще си свали филм, който обикновено е епизод от някоя поредица, която вече е гледал по Discovery, а накрая ще си провери банковите сметки и е готов да хапне. Ето това ние не можем да разглеждаме, като изневяра.

Вероятността да попадне и най-вече да се задължи в някой чат за търсене на партньори е под 10 процента. Тези чатове са патент на жените. Те са значително по-смели, а тази им смелост се засилва с годините. Излишната смелост не е мъжки патент.

Затова, ако не искаш да влизаш в приключения на дърти години, но и не ти се нрави непрекъснато да ти се привижда „гостенката с косата", най-добре поддържай връзката жива и говори, говори, говори! Както в страхотното парче на Шърли Беси и Ален Делон „Parole, parole". Ален Делон обаче не може да служи за пример. Той е всепризнат сексимвол и въпреки, че във филмите си обикновено не спира да мълчи, няма нужда търси жени. Те сами си идват при него.

– Айде стига с този Ален Делон бе, кой го помни. По ми харесва Белмондо, особено в онзи филм „Гиньоло", – обяснява сътрапезник, отегчен от безкрайния спор по темата за мъжката изневяра.
А може би човекът е прав. Ако се правиш на Гиньоло (палячо), то проблемите може и никога да не стигнат до главата ти.

Както обичат клиширано да отговарят жените на неизменния въпрос „какво най-много те привлича в мъжа":
– За мен най-важното е да може да ме разсмива!
Ами тогава, когато стигнете 45 просто се смейте, а не си изневерявайте!