Защо Мелник? Защото това е моят роден град. Моята радост и моята тъга. Това е моето детство, моето минало. Това минало, което е останало в най-хубавата част от спомените ми. Такива спомени имат хората от моята възраст, които прекараха едно доста бедно, но щастливо детство при баба и дядо, които играеха и тичаха със съседските деца по прашната улица, с комат нахутен, или както баба казваше, нахутлиен хляб, или филия в ръка, намазана с олио и поръсена със сол и пипер - най-вкусното лакомство, приготвено от баба. Без телевизор и компютър, без цифрова телевизия и интернет, но въпреки това - най-щастливите години от живота на моето поколение.