Къде: Сатиричен театър „Алеко Константинов“, София
Кога: 21 май и 11 юни от 19 ч

Къде: Драматичен театър Пловдив
Кога: 27 май и 14 юни от 19 ч

Театралният ни зрител от години очаква с нетърпение всеки нов моноспектакъл на Мариус Куркински. Той вярва, че и този път актьорът-режисьор е подбрал сериозен текст. „Превел“ го е убедително на сценичен език и ще го поднесе изключително артистично.

Към всичко това присъства и очакването за среща с нещо ново, оригинално и изненадващо. Защото Куркински е от творците, които никога не се задържат на едно място, независимо от висотата, на която то се намира.

Със страстта на истински откривател той оживява непознати или забравени автори и техни произведения. Но дори и когато те са ни добре известни, актьорът им вдъхва нов живот, приближавайки ги до днешния ни ден. Затова споменава в краткото си експозе, отпечатано в програмата на спектакъла, че неговите „българските разкази" са всъщност „нашето ежедневно слово“.

Куркински ни поднася най-напред една популярна народна приказка – за селянинът, тръгнал по нашите земи да търси има ли по-глупави от неговите жена и снаха. Оказва се, че глупостта е, уви, повсеместна.

Към всеизвестният факт, че българинът предпочита да вижда недостатъци у околните, а своите собствени гледа да заобикаля, Мариус Куркински прибавя неочаквана щриха към характеризиране на обикновения човек – умението му да се самоиронизира. И това се поднася не само чрез размислите на главния си герой, а и чрез детайлното обрисуване на всички останали люде, с които той се среща.

Само чрез ярко подчертаване на една индивидуална особеност, актьорът ни представя цяла галерия от наши съвременници, и то със съответните им говорни характерности. Гледайки и слушайки действията на героите, веднага може да установиш от кой край на България са те. Това особено много е подчертано в „разиграването" на последвалите приказката три документални разказа, открити от Мариус Куркински по страниците на сп. „Родопи“.

Пред нас оживяват жителите на този прекрасен край на родината ни – родопската област. Тук бих искал специално да подчертая, че актьорът не спекулира с диалектизмите, т.е. не ги използва, за да предизвиква смях. Просто неговите герои живеят в тази област, и съвсем естествено е да използват в ежедневието си характерните за нея говори.

Смехът ни е предизвикан от „страните“ ситуации, в които те попадат. Толкова голямо е отчуждението между поколенията, че майката обърква снахата със собствения си син. Та нали съвременните и прически, и дрехи, а и поведение, съвсем „уеднаквяват“ половете в очите на старите!

В своя коментар, като разказвач на отделни моменти, Мариус Куркиски отново иронизира героите. Но и тук в интерпретацията на актьора липсва какъвто и да било дидактизъм. Предпочита ние сами да направим своите изводи и то съвсем неусетно, правейки ни едва ли не съучастници в своята сценичната игра. Той ни заразява със своя изключителен артистизъм. Всеки жест е премислен, а дискретното използване на костюм и реквизит придава плътност на изобразяваните герои.

За говорното майсторство на Куркински може много да се говори, но бих използвал казаното преди десетилетия от великия Карузо: „Изкуството започва от там, където завършва техниката!“ Затова при Мариус Куркински може да се говори само за изкуство: богато, съдържателно, забавно и... мъдро.

Третият документален разказ, Огънят, ни подготвя за среща с творба на един почти забравен автор – Ангел Каралийчев и неговия забележителен разказ Росенският каменен мост.

Български разкази – думи, думи, дочути в детството ни, думи, които слушаме и днес... „Нашето ежедневно слово", поднесено искрено, убедително и изящно! Преди повече от столетие големият наш поет и мислител П.П. Славейков бе казал: „Театърът е храм, в който трябва да се богослужи на български език!" В пълна мяра това се отнася до сценичното присъствие на Мариус Куркински.

Снимки: Драматичен театър Пловдив, Георги Вачев

Проф. д.изк. Петър Петров