Краси ли скромността човека

"Скромността краси човека" е казал народът и я е възпял - нея, скромността. Наред с красотата и като неизменна част от красотата, като нейна важна предпоставка дори. Скромността е онази светлина на душата, която огрява личността, подчертава външната й красота, дори я създава. Добрият човек е скромен. Скромният човек е красив. Красотата е скромност.

Как ви изглежда това в контекста на 21 век - век на конкуренция, смазваща динамика и непрекъснато съревнование? Може би малко демоде? Малко наивно? Много неактуално? Как се съчетава красотата на скромността с необходимостта да продадеш знанията и уменията си, да изпъкнеш сред многото себеподобни и да докажеш себе си? Е ли възможно да бъдеш скромен и същевременно да имаш реална, незанижена, себепреценка? И по-важното -

възможно ли е да съчетаеш скромност с амбиция, с личностен и професионален напредък?

С един приятел преди време спорихме по темата. Той беше категоричен :

Тази стока "скромността" не върви на днешния пазар, неконвертируема е, не важи. Скромният човек е глупак, който се е свил в черупката си и чака. Шушумига, комплексар без никакви амбиции- твърдеше той - такъв човек не може да бъде красив. Той е просто незабележим. Човекът трябва да вярва в себе си и във възможностите си - тази увереност е двигателят на личностното развитие, който двигател му позволява да върви напред.

Не е вярно  - опонирах му  - двигателят е именно осъзнаването, че не си достигнал върха, че има още какво да желаеш от себе си. Стремежът към самоусъвършенстване е двигателят. А няма как да се усъвършенстваш ако си убеден в собственото си съвършенство. Скромният човек добре осъзнава това. Скромният човек не непременно се подценява, просто не се афишира, не налага на другите непременността на собствената си значимост. Скромният човек се развива тихомълком и прави така, че околните сами да разбират значимостта му. Доказва я чрез делата си, ненатрапчиво, но ясно и по този начин респектира. Защото съчетанието на скромност и умения е онази сплав, която създава от човека личност.

Нищо подобно - парира ме приятелят ми - явно не можеш да се измъкнеш от годините насаждани внушения, че семплостта е качество, че е възможно другите да те оценят ако ти просто мълчаливо присъстваш. Днес нещата не стават така . Днес трябва да заявиш - Аз съм, Аз мога! Ценят се уверените, агресивно целеустремените, тези които не се боят от предизвикателствата и най-вече-които не се притесняват от това, което са. Ценят се онези, които вярват във възможностите си. Как, извинявай, ще покажеш, че можеш, докато се стремиш да не се афишираш? Не виждаш ли противоречието-хем показваш, хем се свиваш...

Да си скромен не означава да не вярваш във себе си - настоявах - А просто...
Просто другите гледат на теб през собствените ти очи, ти си ми го казвала - засмя се той - и как точно скромността ти ще покаже на другите, че всъщност се харесваш и си вярваш?

Да се харесваш не означава обаче да го декларираш под път и над път...

Спорихме, много и дълго,  в крайна сметка не стигнахме до единно заключение дали днес скромността краси  човека или е в тежест.