Предстартовото броене започна

„Имам прекрасен и пълноценен семеен живот: жена, която обичам, и деца, които обожавам. Именно това ми дава сила да споделя част от щастието си с хората с увреждания!“

Така се представя пред слушателите на швейцарското радио Паскал Б. – 50-годишен физиотерапевт, който няколко пъти в месеца практикува една сравнително непозната професия. Тази на сексуалния асистент. Той преоткрива радостите на любовното общуване на хората, озовали се в инвалидни колички.

Естествено в Швейцария, страната на точността, не всеки може да стане еротичен асистент. За целта е нужно да се завърши 18-дневен специализиран курс, организирани от неправителствената асоциация SEHP (SExualité et Handicaps Pluriels). Кандидатите най-често са на възраст между 35 и 50 години и идват предимно от медицинските среди. Те задължително трябва да упражняват и друга професия, за да не бъдат обвинени в „специализирана проституция“.

Цедката е доста жестока, защото от кандидатите се изисква абсолютна уравновесеност, познания по психология, сексология, овладяване на различни техники за масажи. Откакто от 2009 г. се организират курсовете, с дипломи са се сдобили не повече от стотина сексуални асистенти, които легално упражняват новата професия. Тарифата им е 150 – 200 евро на час, независимо от естеството на услугата.

Как преминава един сеанс

Еротичният помощник е длъжен да създаде на пациента необходимата разпускаща обстановка с подходяща музика, осветление на свещи и благоуханни масла за масажи. След това трябва да помогне на човека с физически увреждания да преоткрие радостта от своето тяло, което досега му е носело само страдания. Ето какво казва Паскал Б. по този повод:

„Хората с увреждания често имат нужда от съдействие, за да поддържат своята хигиена, а помощниците третират телата им като чужди. Това е задачата на сексуалния асистент – да ги накара отново да заобичат себе си. Аз не предлагам полов акт, аз предлагам

много нежност, прегръдки, пълноценен еротичен масаж

Има хора сред пациентите ми, които просто искат да прегърнат някого, без да се чувстват виновни или нарочени.“

Паскал работи с мъже и жени, но държи пациентите му да са над 30-годишни, така че възрастовата разлика между тях да не е много голяма. Той гледа на втората си професия като на благородна мисия.

„Преди няколко дни една жена ми каза: „Аз съм на 49 и досега не съм била прегръщана от мъж. Искам това да ми се случи, каквото и да ми струва!“ Тази реплика наистина ме развълнува! За мен всяка среща е едно приключение, емоцията е несравнима и човек си дава сметка, че и в най-нараненото човешко тяло красотата може да бъде пробудена отново!“

Обществената реакция

Пътят, довел до легализирането на сексуалния асистент, не е бил лек, дори и за прагматична Швейцария. Първите плахи опити са от 2002 г. Тогава клонът на организацията на хората с увреждания Pro Infirmis в Цюрих подготвил специализирана програма в тази насока.

Реакцията към проекта била крайно отрицателна и много от щедрите спонсори на швейцарските инвалиди демонстративно оттеглили финансовата си подкрепа. В касите на Pro Infirmis зейнала финансова дупка от над 300 хиляди евро и организацията била принудена да замрази за известно време проекта.

Но още през 2004 г. щафетата била поета от асоциация на хората с увреждания FABS в Базел, която организирала първите курсове за сексуални асистенти. А през 2009 г. във френскоговорящата част на страната организацията SEHP издала първите дипломи на завършилите 18-дневните курсове.

Работа за сексуалните асистенти

Сексуалните помощници могат да упражняват легално професията си в Холандия, Германия и Дания, докато в Италия и Франция дейността им е забранена. Френските и италианските феминистки организации, воюващи срещу сексуалната експлоатация на жените, привидяха в сексуалния асистент прикрита форма на специализирана проституция.

Според тях задачата на хора като Паскал Б. по дефиниция била да доставят удоволствие срещу съответното заплащане. А това, независимо от добрите пожелания, си било чиста секс услуга. И досега не малко проститутки обслужвали инвалиди срещу по-високи тарифи, само че нямали тапия за това.

„Това е дълбоко неразбиране на психосоциалната функция на сексуалния асистент – обидено контрира шефката на асоциацията SEHP Катрин Дизрен в интервю за вестник Tribune de Genève. – Веднъж завинаги трябва да погледнем на сексуалността на хората с увреждания по друг начин. И да се разделим с идеята, че като не можем да им помогнем, трябва тотално да забравим за нея.

Функцията на сексуалния асистент няма нищо общо с проституцията

Неговото призвание е да бъде гид на тези „различни“, но имащи право на човешко щастие измъчени същества.“

Сексуални помощници и в България?

Според Катрин Дизрен останалата част на Европа доста изостава от швейцарската разкрепостеност. На първо място страните, които не са го направили, трябва да изкарат проституцията на светло и да я изземат от ръцете на подземния свят. Швейцарците са го сторили още през далечната 1942 г. За Дизрен дипломираните еротични гидове не са панацея, но със сигурност ще запълнят една празнина, за която мнозина доста лицемерно си затварят очите.

Вярно е, че като гледаме хала на българите с увреждания, наброяващи над 800 хиляди души, и драмите им да получат обикновен домашен асистент, перспективата за еротичен помощник би ни се сторила утопична. Но процесът е стартирал, защото касае правото на пълноценен живот. Спомнете си само как допреди две генерации нашето общество гледаше на гей общността и колко еманципирана е тя в наши дни. Същото ще стане и със статута на сексуалния асистент. Обратното броене вече е започнало.