Подреждане по големина и по богатство

Последните статистически данни на международните финансови институции показват, че Съединените щати с 15 трилиона долара брутен вътрешен продукт (БВП) съвсем нямат намерението да слизат от трона в класацията на най-големите икономики в света за 2010 г. Дотук изненади няма.

Изненадите обаче започват още от втората позиция в подреждането, от която Китай измести съседката си Япония миналата година, и то с разлика, която е равна на БВП на поне 10 по-бедни страни от ранга на България. Но Китай, макар и на второто място, си остава далеч зад лидера и е около три пъти по- малка икономика от световния първенец САЩ. В челната четворка е и Германия, макар и доста по-назад от Япония.

Следва още една сравнително хомогенна четворка, съставена от Франция, Обединеното кралство, Италия и Бразилия, които имат относително съпоставими постижения. По-нататък групата с БВП между 1 и 2 трилиона долара сгъстява редиците и става още по-населена – цели шест държави (Канада, Русия, Индия, Испания, Австралия и Мексико). Отличникът тук е Австралия, чийто БВП през 2010 г. се е увеличил с близо една четвърт в сравнение с 2009 г.

Между 1 и половин трилион долара е БВП на пет държави – Южна Корея, Холандия, Турция, Индонезия и Швейцария. Тук силно впечатление правят демографските и териториални различия в групата. Разликата между БВП на Индонезия и на Швейцария е непропорционално малка, ако сравним по население и територия миниатюрната алпийска държавица и огромната в сравнение с нея азиатска страна.

На последното място в Топ 20 е почти идентичната на България Белгия

Идентична, но не и по БВП, който е „само" около 11 пъти по-голям от нашенския.

Силно впечатление в класацията прави повече от доброто присъствие на 7 държави от т.нар. група на новите икономики. Една трета от 20-те си е повече от достоен за внимание резултат, още повече, че и сребърният медал е в ръцете на член на групата, наречена БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Явно от тази посока тепърва ще идват изненадите, като тази например, че средното увеличение на БВП на тези страни от 2009 до 2010 г. е цели 20%, докато за развитите индустриални държави в класацията то е едва 4,4% и то главно заради по-големия растеж на Австралия и Южна Корея.

Статистическите данни на международните финансови институции сочат, че сред най-бедните страни се нареждат такива малки държави като Кирибати, Сао Томе и Принсипи или островите Тонга с БВП по-малък дори от българския... Със своите 42,4 млрд. долара БВП според оценките на МВФ за миналата година, страната ни се нарежда на 75-то място. То обаче звучи малко по-добре, като припомним, че преди 10 години е била на 81 място.

Един поглед десет години назад показва още, че през 2000 г. таблицата е изглеждала доста по-различно. В първата петица са били САЩ, Япония, Германия, Обединеното кралство и Франция, а Китай е бил едва на 6 място по обем на БВП. Италия и е останала на тогавашното си място – 7, но Канада е отстъпила 8-то място на Бразилия и е отишла на 9-то. От тогавашното 17-то място сега Русия е „дръпнала" на 10-то. Индия се е придвижила с 2 места напред – до 11, измествайки Испания. Индонезия преди 10 години не е влизала в Топ 20, но сега е на 18 място, измествайки Швейцария от него, а Швеция (тогава 19-та) е изпаднала от списъка. Белгия си остава „абонирана" за 20-то място. 

Не по-малко интересна и заслужаваща внимание е другата класацията на страните –

по БВП на човек от населението,

който дава представа (с всички уговорки) за жизненото равнище в дадена държава. Тази класация съществено се различава от Топ 20 по обща стойност на БВП. Тук начело е Катар с впечатляващите близо 90 хил. долара годишно на човек. България я няма, естествено в тази класация, тя е на 76 място в света по този показател, у нас на човек се падат 5,9 хил. долара БВП. Малко над 15 пъти повече от нас имат значи катарците годишно!!!

С много малко им отстъпват също толкова малобройните жители на иначе гордото и престижно Люксембургско велико херцогство. Гордо – с основание, малко ли са 80 хиляди долара на поданик годишно!? Преди 10 години жителите му са водели в тази класация и дълго не са отстъпвали първенството си.

Трябва да се отбележи, че в първата десетка половината са народи от т.нар. екзотични страни – компания на катарците правят сингапурци, брунейци, хонгконгци и австралийци. През последните 10 години те са изместили богати държави като Норвегия (изпаднала от 2 на 4-то място), Япония (с най-драматично „обедняване" – от тогавашната 3-то място, сега вече не е в списъка на 20-те), САЩ (тогава на 4-то, сега на 6-то място). И като говорим за драматизъм, държавата Бруней всъщност е направила най-големия скок – сега е на 5-то място, но преди 10 години е била извън таблицата.

Е, и европейците се отсрамват с помощта на норвежците, швейцарците и холандците. Тук, естествено са и американците, които обаче не са толкова богати, колкото държавата им като цяло, и се задоволяват със скромното шесто място, на косъм изпреварени от брунейците.
Обединените арабски емирства също са направили скок отвън, настанявайки се на 16 място.

Разликата между най-богатите и най-бедните в Топ 20 е близо три пъти

и германците се чудят как да свържат двата края с „мизерните" 36 хил. долара годишно, които ги правят просяците в таблицата. Интересно е, че независимо от драматичните събития, разтърсили миналата година ирландската икономика, на жителите на тази прекрасна и с доста бурна история страна хич не им е зле според статистиката – имат си по 39 хил. долара годишно за бира и ирландско уиски. А сигурно им остава и за друго, защото парите никак не са малко.

Най-бедни в света са конгоанците, които трябва да преживяват с по-малко от 400 долара годишно на човек, твърдят статистиките. Е, на фона на конгоанците, ние сме направо за завиждане – цели 5954 долара! Дори и Китай не може да ни настигне с неговите 4 412 долара на глава.

Само че едва ли точно за да се сравняваме с бедните африкански и азиатски народи и да си повдигаме на техен гръб самочувствието толкова се натискахме за Европейския съюз и толкова се мъчим сега да се адаптираме към неговите сурови изисквания.

Но не може и съвсем да си затваряме очите, все пак, защото от 100-то място преди 10 години, сега сме на 76-то по този показател.