Както всяка година, така и тази, към Лапландия полетяха милиони писма. Едно от тях бе от Дарко. По-точно от „Ж. Д. Х. – Пловдив, България, Европа", защото Дядо Коледа трябва да се знае пълния адрес на детето, написало му писмо, за да приготви подаръка и да го отнесе в коледната нощ. И понеже децата по земята са много, той обичал да получава писма д по-ранни дати, за да има време да избере най-хубавия подарък.

Присви очи, намести очилата,
учуди се – писмо, а няма дата,
и нали знае всичките езици
огледа с радост равните редици...

Действително Дарко се беше постарал – цялото му писмо беше с красиво изписани букви и думи, подредени сякаш във войнишки строй. Само в края на една от думите – най-важната! – буквичките бяха зацапани: и никой (дори и Дядо Коледа!) не знаеше защо е станало така. Може и снежинка да била попаднала на листа и понеже бързо-бързо се разтопила, да е останало петънце. Може пък и нещо друго да се е случило с писмото на Дарко, изминало дългия стотици километри път от България до Лапландия... Кой знае, кой знае!

- Момчето иска нещо. Виждам написало е „табл...", но си личи, че е имало още някакви буквички... Какви ли ще са? – мърмореше си Дядо Коледа. - Не ми се вярва да е „табла", защото само татковците, чичовците и дядовците играят табла, а Дарко е дете!

И старецът драг
засука мустак,
подръпна брада:

- „Не, не"... „Да, да!". Не, не може да бъде и „табланет", защото табланетът е вид игра с карти, при това за големи, а те много добре знаят, че подарък може да бъдат картите, но не и играта с тях!

И старецът драг
засука мустак,
подръпна брада:

- „Не, не"... „Да, да!". Да, не може Дарко да иска такъв подарък!!! Сигурно е написал „табло". Точно така – табло, на което да залепи моя портрет, изгледи от Лапландия, снимка на шейната с елените Блитцен, Виксен, Дашър, Денсър Донър,, Комета, Купидон, Пренсър и Рудолф... Трябва по най-бърз начин да приготвя и таблото, и снимките!

А старецът скъп и предраг
поглади брада и мустак,
доволен, че вече узнал
що Дарко си бил пожелал...

Извикал своите помощници:

- Побързайте, джуджета! Да зарадваме момчето!

Джуджетата се учудили на странния подарък, който Дарко си поискал за Коледа. Едно от тях – това, което стояло най-близко до Дядо Коледа, успяло да погледне в листа и разчело думата „таблет". Казало на приятелчетата си, а те в един глас запели и дори затанцували:

- Ех, че смешно, ех, че смешно!
Думата разчел е грешно!
Не е „табла", „табланет" –
Дарко писал е „таблет"!

- „Таблет" ли? – учудил се на свой ред Дядо Коледа. – Това де не би да е онзи шоколад... с триъгълната форма?
- Не, не е „Тоблерон" – отрекло друго от джуджетата.

- Ето, Дядо Коледа, това е таблет!

Поглади старецът брада,
със радост каза той: „Да, да!",
в усмивка светна му лицето,
че дар ще има си момчето –
не табла, не и табланет,
не и табло, ами таблет...

Обърнал се той към своите помагачи:

- Побързайте, джуджета! Да зарадваме момчето!

Те бързо-бързо опаковали таблета и зачакали да дойде най-хубавия ден, който всички послушни деца посрещат с истинско нетърпение. А след година те отново ще съобщят на Дядо Коледа своите нови желания в писмо, което обаче трябва да е красиво написано, да има точен адрес и дата, за да знае старецът драг на кого, какво и в какъв ред да донесе. И така вълшебният миг ще се повтори точно след 366 дни, защото... 2012 година е с ден по-голяма...