Традициите на хората, с които живеем,
или защо куцият Св. Василий спасил циганите

Живея в блок, в който имам съседи турци, евреи, арменци, гърци и роми. Кажи речи представители на всички етноси по българската земя. Живеем заедно вече няколко десетилетия и помежду ни няма конфликти.

Заедно отгледахме децата си, сега и внуците. Уважаваме традициите си. Интересно ми беше, когато за първи път гостувах на еврейската Пасха и с удоволствие опитвах арменски и гръцки специалитети. Снимах ромска приказка с изпълнители роми – деца и възрастни. И те се справиха блестящо.

Още не съм изпълнила отколешната си мечта да направя един документален филм за Гергьовден – общия празник на християни и мюсюлмани. Празникът обединител по българските земи – на българи, турци и цигани. Много и различни са обредите и обичаите в Гоцеделчевско, в Тракия и Мизия, сред мюсюлманите в Родопите – все на Гергьовден, на Едерлез...

Мисля, че е важно всеки човек да знае „корена" си. Да спазва обичаите и обредите на дедите си.
А жителите на смесените райони знаят, че българинът от векове тачи празниците на своите съседи и не отказва поканата да се повесели с тях.

На 14 януари ромите празнуват един от своите най-големи годишни календарни празници – Банго Василий (Куция Василий) или Циганската нова година. Празникът е по Юлианския календар, когато е денят на Св. Василий. А защо почитат куция Василий ни разказва една циганска легенда:

Наслушал се Господ на хорските жалби. Омръзнало му все от роми да се оплакват.
– Кой излъга?
– Циганин!
– Кой открадна?
– Циганин!
– Кой уби?
– Циганин!
Един ден му дошло до гуша и решил да погуби ромите. Подмамил ги на един голям мост и зачакал. Когато се качили всички и дошли до средата на моста, Господ го счупил на две и циганският народ полетял към дълбоката бездна. В това време светиите гледали сеир и се наслаждавали на находчивостта на Всевишния. Само куцият Свети Василий възмутен възкликнал:
– Какво правиш, Господи?! Защо ги убиваш, та нали и те са твои създания !
И се втурнал да ги спасява. Преди да стигнат дълбоките води, ги сграбчил и пренесъл на другия бряг.
Ето защо до ден днешен ромите го помнят и почитат като свой спасител... Банго Васил".

Вечерта срещу Василица (14 януари) всички са в къщи, а вратата към къщата е здраво заключена до полунощ, за да не излиза късметът. Стопанката готви пълнена гъска (с ориз, дреболии и подправки) за празничната трапеза. Докато се пълни гъската, се мълчи. Накрая стопанинът пита:
„С какво напълни гъската ?", а стопанката отговаря:
„Със здраве, честит живот, булки, зетьове и внуци в тази къща..."

Интересна е и легендата, която обяснява защо на някои места е предпочитан петелът като жертвено животно:

Някога османлиите взимали кръвен данък от всяко семейство. Те слагали червен знак на вратата на къщата, откъдето вече са взели дете. В една циганска къща имало само една рожба и за да я спасят, заклали петел и с кръвта му намазали вратата. Османлиите видели знака и отминали.
Оттогава се празнува Васильовден с петел, а на децата се слага от кръвта му точка върху челото.

Рано сутринта на 14 януари стопанинът на къщата пръска царевични зърна по пода – за берекет, и пита стопанката:
„Кого сънува тази нощ?", а тя отговаря:
„Банго Васил", с което потвърждава, че не е забравен спасителя на циганския род и ще го почетат и тази година.

Първият гост на дома влиза с пожеланието:
„Сурва, сурва, чичо, идвам с магарета и катъри да „полазя" имота ти (да благословя имота ти)".
Банго Васил се празнува и на другия ден – „патерица", защото на куция Васил му трябва патерица. Гостуват си роднини и приятели.

Друга легенда дава отговор защо Василица и Гергьовден са най-големите ромски празници.

Едно време, когато хората решили да изтребят циганите, Свети Георги и Банго Васил, всеки поотделно, скрил по едно циганче: Свети Георги – момченце, а Банго Васил – момиченце. Когато всички цигани били заличени от лицето на земята, хората седнали да почиват, да ядат и да пият. Яли, пили, ама скучно им било – нямало кой да ги весели.
Тогава свети Георги и Банго Васил довели двете спасени от тях циганчета. Те запели, затанцували и развеселили всички. Хората оценили стореното от двамата светии, а от двете оцелели деца тръгнал отново циганският род, който и до днес почита своите спасители.

Първите ценители и изследователи на циганския фолклор са българи. Още през ХІХ век Цани Гинчев, когато учителствал в Лом, се интересувал от циганския фолклор и направил опит да състави циганско-български речник. Нека да добавя, че Цани Гинчев е известен български възрожденски писател, учител, обществен деец и фолклорист – редовен член на Българската академия на науките.

Д-р Найден Шейтанов, защитил докторат във Виена през 1926 г., учител по немски език в Първа софийска мъжка гимназия, също е проявявал траен интерес към историята, езика и фолклора на циганите. На него дължим съхраняването на много ценни сведения за тях.