Правят ли ни (след 45-те) парите „бързи и яростни" или само смешни

Десет часа вечерта е и съм се изтегнал на удобния кожен диван с чаша хубав скоч в ръка. Въртя си каналите на телевизора безцелно и пускам по някоя забележка, на която няма кой да обърне внимание. Това е трудно извоювана привилегия, от която се възползвам, докато жена ми учи френски в другата част на хола, произнасяйки с голяма мъка смешни за мен фрази и пъшкайки нервно над домашното.

Точно в този момент телефонът звъни „някак тревожно" и отрязва като с хирургически скалпел приятната нега, в която съм изпаднал (не си мислете нищо лошо – алкохолът е лимитиран на 30 грама с грамадна бучка лед).
– Здравей приятелю, аз съм Мартин. Мога ли да мина за малко през вас?

Отговарям утвърдително, въпреки че нямам никакво желание да видя бившия си съученик, още повече, когато усещам, че е превъзбуден емоционално и ще трябва с часове двамата с жена ми да играем ролята на

„дом за разбити сърца"

Този тип разговори с различни семейни приятели зачестиха чувствително. Сценарият за мъжките проблеми и техните решения във всички случаи е един и същ, само нюансите се различават. Общото е, че всички започнаха да „преоткриват" себе си и да се чувстват изчерпани емоционално след като стигнаха 45 и едновременно с това се видяха с повечко пари. Оказва се, че това е нормално състояние едва ли не за всеки, който не е мързелувал през предходните 10 години или не се е оставил на течението на посредствеността.

Само след 10 минути Мартин дойде с очакваното зачервено лице, съблече нервно скъпото си палто, махна коприненото шалче, вързано на примка по френска мода, свлече се тежко на фотьойла. И когато жена ми го погледна съчувствено (тя за разлика от мен се радваше на посещението, защото има уважителна причина да зареже френския), Мартин отрони сакралната фраза, която имах чувството, че чувам за стотен път от различни приятели:
– Господи, какъв глупак съм бил!

Всъщност това е краят на историята за всеки мъж, минал през всички етапи на „разнообразяване на живота" след 45, предизвестен още от самото си начало. Същият този Мартин, или Петър, или Георги – все мои стари приятели, са направили първата стъпка в своето преобразяване с два абсолютно стандартни хода – покупка на нова и мощна кола и поставяне началото на колекция отбрани вина. Естествено, стремежът е нов модел BMW, а ако нямаш достатъчно пари, в крайна сметка се задоволяваш с Audi.

Номерът с колата е класика. Тя се превръща в новата ти любов, неизменната тема за разговор с всеки познат и е естествен начин за самоизтъкване, без да звучи като просташко самохвалство. За кратко тя се оказва перфектният заместител на „изхабената" връзка със съпругата, с която делиш брачното ложе повече от 25 години.

Измамно усещане номер едно!

Само колата обаче не е достатъчна. Нужен е и по-изтънчен гъдел, за да преминеш на по-горното стъпало в йерархията на „скучаещите новобогаташи". Тази стъпка е неочакваната любов към марковото червено вино.

Започва се с плахи дегустации на скъпи вина с приятели от същия сой в известни винарни. Следва началото на собствена колекция. Всяка нова бутилка от лимитирана серия носи огромно удоволствие и постепенно също се превръща в заместител – на същото.

В зависимост от парите, с които разполагаш, колекцията може да прерасне и в собствена домашна винарна. До този етап се стига след като си следил известно време специализирана литература, а някой приятел вече е преобразил избата си и се хвали наляво и надясно.
Резултатът от тази

нова страст – хубавото червено вино,

е константна величина. Където и да срещнеше по онова време Мартин, той винаги започваше да говори за вино – като разбирач. Години, реколти, производители, сортове грозде, букет, послевкуст и всякакви други термини. Разговорът е безкраен и отегчителен за всички останали в компанията, които си залягат на обикновената водка (както и самият Мартин е правел до вчера).