Можем ли да ги накараме да прочетат изпратените им CV-та

Не искам да се хваля, но и излишната скромност не е благодетел. Зная, че съм мечтата на всеки работодател – CV-то ми би могло да впечатли дори и най-взискателните. Бях разглезена и очаквах, след като съм кандидатствала за някоя позиция, до ден-два да получа телефонно обаждане от размекнатия бъдещ шеф.

Или поне така беше до скоро.

Не зная дали тази прословута криза оказва влияние, или фактът, че вече надхвърлих психологическата бариера от 40 г. , но ми се струва, че изведнъж станах невидима.

Всеки ден преравям най-популярният сайт за търсене на работа и надлежно изпращам документите си за всяка подходяща позиция. Дори и на тези, които не обещават високо заплащане. Отговор няма.

Разбирам, че когато получиш съобщение „вие сте 168-мият, кандидатствал по тази обява", шансът да те назначат не е голям. В същото време обаче, дали пазарът на труда е пълен с толкова гениални редактори, че не успявам да се класирам дори за интервю?

Започнах сериозно да се безпокоя. Разпитах познатите си, много от които също останаха без работа. Въпреки че някои от тях са с дори по-впечатляващи постижения от моите, при тях резултатът е същият – никакъв интерес.

Една моя приятелка ми разкри тайната. В тяхната компания търсели системен администратор. Получили стотина CV-та. Тя надлежно ги разпечатала. Шефът ѝ погледнал купчината, взел горните десетина и казал – „Хвърли останалите. Нямам време да чета всичко."

А може би сред останалите 90 се е криел някой нов Джон Атанасов. Сигурно и той, горкият, се чувства невидим. Дали ще попаднеш

на върха на купчината е просто въпрос на късмет

Но вероятно има начин да бъдеш забелязан, ако някой хвърли поне бегъл поглед на документите ти. Разрових се в интернет за съвети.
Оказва се, че проблемът с невидимото CV не е характерен само за България. От пълно игнориране на изпратените документи се оплакват специалисти от целия свят, доскоро свикнали да бъдат коткани от „ловците на глави".

И където има проблем, винаги има и кой да ви даде съвет. Някои от предлаганите идеи ми звучат практично, и ще ги пробвам. Други не са ми по вкуса. Ще ви предложа обаче всички съвети, които намерих, освен най-абсурдните.

Един останал на улицата брокер от Ситито например, се надява да грабне вниманието, като украси автобиографията си с анимации. Аз лично не възнамерявам да стигам чак до там.
Най-очевидното разрешение на невидимостта е да не разчитате просто на безличната електронна поща.

Ако в обявата е публикуван телефон – звъннете

За съжаление обаче, затрупаните отдели по човешки ресурси рядко ни дават шанса да се свържем лично с тях.
Затова ни се налага да разчитаме на други трикове.

Да сложиш снимка е добър ход – тя приковава вниманието. Изберете обаче някоя подходяща – всички знаем, че на паспортите си обикновено изглеждаме като осъдени престъпници. Да пратиш изображение от последния купон с приятелите си също не е добра идея. В днешното време на все по-лъскави мобилни телефони няма да е толкова трудно да нагодите нещо по-подходящо. Помолете някой приятел да ви снима. Опитайте няколко пъти, докато останете доволен от резултата. Съобразете се с характера на позицията, за която кандидатствате. Освен ако не искате да пробвате късмета си като чалга звезда,

заложете на консервативни прическа и облекло

Когато завърших университета, фактът, че изглеждам по-малка от годините си, ми играеше лоша шега. Един редактор дори веднъж ме попита – ама ти сама ли пишеш тези икономически анализи, или някой ти помага? Затова, когато ходех на интервюта, си слагах очила – нищо, че всъщност нямах нужда от тях. Правеха ме да изглеждам по-възрастна. Днес използват противоположната тактика – свалям очилата, когато се снимам.

Най-популярният сайт за обяви за работа в България няма да ви позволи да приложите следващия съвет, но ако сте намерили имейла на бъдещия работодател от друго място, имате възможност да го приложите. А именно – не пращайте документите си като прикачен файл. Отварянето им ще отнеме време, и този, който е натоварен да преглежда кандидатурите, може просто да реши да не се занимава. Да не говорим за съвсем обоснованата параноя от вируси, от която много хора страдат. След кратък текст, в който се представяте, просто копирайте автобиографията си отдолу, в самото тяло на имейла.

Краткият текст, който трябва да сложите отгоре, е задължителен. Дори и работодателят да не изисква мотивационно писмо, това е по принцип същото. Напишете две думи за себе си – защо кандидатствате за тази позиция, и какъв опит имате в конкретната сфера. Внимавайте обаче да се ограничите до 5-6 изречения –

по-дълги словоизлияния е вероятно да останат непрочетени

Според мен един от факторите, който ми играе лоша шега, е навикът ми да спазвам определен шаблон при изготвянето на CV-то си. Още в началото са личните данни – име, дата на раждане, телефон и имейл. Преди седмица махнах датата на раждане. Прегледах текста надолу – оставих само най-важните позиции, които съм заемала, и изтрих почти всичко по-старо от десет години. Едва ли работодателят ми, който вероятно ще е по-млад от мен, ще се интересува от древни истории. Така постигнах още един успех – всичко се събра на една единствена страница, в която нямаше много текст.

Много от нас правят грешката да навлизат в ненужни подробности. HR специалистите обаче са изчислили, че първоначалното „сито", през което минават CV-тата, отнема 10 секунди. Твърде много текст – и документите ви отиват директно в кошчето.

Не зная дали в България тази практика се прилага, но някои от моите невидими събратя по света се оплакват, че първоначалната задача за отсяване на кандидатурите дори не се извършва от човек, а от компютър, програмиран да търси ключови думи и фрази.

Съмнявам се някой да прави това и у нас. Човешкият мозък обаче не е чак толкова различен при сканирането на текст. Ако искате да преминете десет секундния текст,

използвайте ключови думи, свързани с желаната позиция

Подчертайте ги с болд, за да се набиват незабавно на очи.
Хвалете се – съветва друг събрат. Поукрасете постиженията си. Аз лично не харесвам много тази идея. И без това работодателите не вярват и на половината от написаното в CV-тата. И най-малкото съмнение, че сте преувеличил успехите си, ще хлопне вратата под носа ви.

Може и да ви звучи смешно, но последният полезен съвет е – не допускайте правописни грешки. Колкото и очевидно да е това, ако някога сте били от другата страна на барикадата и ви се е налагало да пресявате кандидати за работа, сигурно сте се шокирали от това колко от тях са допуснали

смешни грешки

– било от незнание, или от невнимание.
Мой познат, който работи в сферата на човешките ресурси, ми разказа веднъж, че получили CV-то на един „испълнителен директор".
Има дори и по-смешни случаи – с голямо удоволствие изгоних кандидат за коректор, който убедено ми заяви, че думата „искам" се пишела със „з", защото се образувала от предлога „из" и корена „кам".

Грешките, допуснати от невнимание, също не са извинение – те показват, че не сте си направили труда да прегледате внимателно документите, които изпращате. Очевидният извод е, че след като бъдете назначен, ще сте дори още по-небрежен.

Честно казано – не зная дали тези съвети ще ми помогнат да изляза от световното братство на невидимите. Всъщност, след месеци неуспехи съм по-скоро скептична. Може би все пак всичко опира до късмета CV-то ви да се е оказало на върха на купчинката.
Е, поне ще се успокоявам с мисълта, че съм направила всичко по силите си да получа мечтаната работа. За неуспехите ще виня боговете.