Красотите български трябва да бъдат разказвани и показвани

Да, наистина колко е красива нашата страна. Какви живописни места има по нейната географска карта. Макар че понякога проявяваме недобро отношение към природата, тя търпи ли търпи и непрекъснато се разхубавява. Като млада и кипра българска мома, която се готви за взаимната ни среща. За да ни въздейства с тишината на красотата си и с невероятните си места и гледки. От нас, хората зависи как и какво ще разберем от допира с нея.

И така, завръщайки се в родния Пловдив след гостуването ни в Несебър, съсед ни пожела да съчетаем морското ни пътешествие с отиването и на балкан.Тази комбинация е много хубава, каза ни го той в асансьора. Още не бяхме разопаковали багажа, когато наша братовчедка от Смолян радушно ни покани да им гостуваме. Речено-сторено. Кратко приготовление и ето ни отново на път. В автобуса сме по витите завои към сърцето на Родопите.

Преминаваме транзит през бетоновото Пампорово, което определено ни разочарова . Няма я зелената и приятна девственост на курорта. Друго чувство те обзема , гледайки многото новопостроени хотели. Какво райско и самородно место беше.Величието на Орфеевите скали край Смолян бързо върнаха нашето преклонение към майката природа. Пред нас беше градът, скътан в пазвите на Родопа, гостоприемен и благ. Не бяхме го посещавали близо 10 години. Следваше задушевна среща с роднините и настаняване в среден Смолян - кв.Райково.

На метри от зелената планина и под ромола на течащата на близо планинска река, ние разтворихме картата на района и с нетърпение изготвихме маршрутите ни за тези наши пет дни тук.

За начало - Момчиловци

Лятното слънце грееше жарко, високо над нас. Стилна чешма, дар от набор 1961 год.радушно ни посрешна по български със студена водица . След уточняване на въпросите ни с милата служителка от туристическия информационен център ние с бодра крачка за годините си поехме по маршрута. А той е – сравнително новата еко пътека Торнал е Тодю. Името  и то по родопски звучно.  Преминахме с туристическо темпо по улиците на селото.

Делничният му живот си течеше както всеки ден. Тук младо семейство задружно, без разлика на възраст и пол прибираше стоварените дърва за предстоящата зима.

Градски деца, помогнали сутринта на бабите си и играеха карти в беседката до магазина. Известна в близкото минало и зад граница трикотажна марка Елица, още се четеше ясно по запустялата сграда. Стар джип ветеран заслужено почиваше след многогодишна транспортна дейност из стръмните улици.

Дали ще потрябва отново на някого. Напускаме притихналото Момчиловци в посока ето там на този връх , за да му се радваме от високо. Здраво вързани и здраво лаещи по нас, овчарски кучета последни ни изпращат по нашия маршрут. А той ту в гората ни вкарваше,ту на припек в откритото ни водеше. За да отдъхнем с наслада на първата ни спирка-параклисът св.Петка. Много подобни ги има край селото.

От всички страни то се оглежда от тези святи кътчета, изградени с лични средства и собствени сили от много поколения родопчани, живеещи не само тук. Така по-нагоре по маршрута е и друг параклис св.Петър и Павел. След кратък отдих отново закрачихме бавно по нагорнището, изложени на силното лятно слънце. Да си признаем,трудно си беше. По пътя се разминахме с малка група от Казахстан, които на развален руски възкликваха колко е красиво в нашата планина.

Следва продължение