Красотите български трябва да бъдат разказвани и показвани

Нашата разходка продължава. Да, тук в нашите български Родопи действително беше прекрасно. Където и да свърнеш поглед –овалните широки и зелени хребети на планината. .През гъстите дървета се белееха къщите в отделните махали на селото. –снимки.Красиво, много красиво-възхищавахме се двамата пред картините, открили се пред нас.

Малка група деца ни върна от хипнозата ,в която бяхме потопени от природата на това място. Заприказвахме се непринудено. С вещина и познание ни описаха какво ни предстои нагоре по еко пътеката. Само пек и се върви на открито, доуточниха те. След като усетиха в нас малко лутане да продължим ли или не, те загрижено ни споделиха за друг маршрут-Василевия чучур.

Много е интересно, загадъчно е и се ходи в гората-набързо и подробно ни усведомиха , казвайки ни довиждане. След кратко заседание и отчитайки времето до обратното пътуване за Смолян с последния бус, семейният съвет отсече-останалата част на еко пътеката -следващия път. Сега напред към Василевия чучур.

Тръгнахме отново с младежко желание по новия маршрут. Пътят на чешмите се оказа той,като последно стигаше до Василевия чучур.И наистина колко добри ръце и сърца бяха съградили по пътеката толкова много чешми.-снимки0218,0239,0241,0245,0246,0247,0250.

Когато вървиш по нея, на път за нивата, морен и жаден да пиеш студена водица ,като споменуваш с човешка благодарност съзидателя на чешмата. Е, верно сега повечето бяха пресъхнали, но преди години не е било така.

Изминали този близо 1.5 км ,ние изведнаж сякаш пропаднахме в дълбоката и гъста гора. Креслива птица ни посрещна първа, сякаш за да извести на някого че идват хора.Не сгрешихме. След малко, неизвестно откъде, зад големите буки се показа един странник,червендалест и в работни дрехи.Силуетът му се смесваше със застиналите стволове на дърветата

 .

За момент се стъписахме от тайнствената среща в сърцето на гората.

Продължава