Красотите български трябва да бъдат разказвани и показвани

Цял късмет си е, ако уцелиш в хубав слънчев ден да попътуваш към сърцето на плодородна и красива Тракия. Стигнеш ли село Генерал Инзово, могат да те поканят на традиционния им празник на преселниците от Беломорска Тракия.

Впечатлява родословното дърво на няколко тукашни рода, показани са основателите на селото, днес разклонило се и в съседни държави. В началото на миналия век жителите на селото се изселват в Гърция и сега между шест села от Северна Гърция и с. Генерал Инджово се поддържат постоянни контакти, функционира Българо-гръцко дружество. Тачено място е мраморният гроб на известна местна пророчица баба Сребра, на който се поднасят венци с български и гръцки надписи на хора, дошли от близо и далеч. Венци се трупат и на паметника на площад „Тракия".

Тук живее Дарън Уикс, англичанин, от няколко години жител на селото.

На особена почит тук е

Община Тунджа заема централна част в това изключително съоръжение, един от първите символи на българската държава. Село Генерал Инзово е сред по-големите села в община Тунджа. Летоброенето на селото започва през ХVІ век, в далечната 1608 г с обединение на три малки селца Ветия чифлик, Карга лъка и Хаджи бунар. Край тях се настанил бейски турски чифлик и заедно образували село Акбунар, или в превод Бял кладенец. Някога тук имало голяма чешма край чифлика, тя носела същото име. През 1934 г селото се преименувало на Генерал Инзово.

Разположено е на 20 км югозападно от Ямбол и наброява около 700 къщи. В центъра на селото се издига изграденият през 1973 г голям паметник с надпис „На загиналите във войните инзовски воини". На паметната стена са изписани имената на геройски загиналите през Първата, Балканска и Втората световни войни. В музейния комплекс „Акбунарската къща" на почетно място е сложен портретът на генерал Иван Вазов, спасителят на бесарабските българи.

Тракийските празници

Прави се водосвет и молебен за здраве и благоденствие от местната църква. Тракийските песни лягат на сърцето на всички и площадът се изпълва с много народ. Хваща се старо и младо на хорото и се завихрят буйни народни танци. Празникът завършва с поднасяне на венци и цветя пред паметника на тракийските бежанци, символ на техния горд и непреклонен дух и олтар на тракийската памет. Барабаните, гайдите и другите свирджии дълго време карат никой да не напуска хорото и изпълва пространството наоколо със звуци, раждащи сърцати, родолюбиви чувства. Всичко говори за това, че духът на България е жив и много силен.