КОНКУРСИ
СМЯХ, СМЯХ, СМЯХ - КОНКУРС - Нека си направим една забавна анти-стрес смехотерапия. Лечителите сте вие!
Публикации в Конкурса - Смях, смях, смях
СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.
Клуб 50+ пътувай
Мотиви Турс - туристическата агенция, която направихме за вас
Море в Гърция - Паралия Катерини
Клуб 50+ препоръчва
Zadrujno.bg - първият български сайт за колективно пазаруване
Направете си нестандартен подарък! Запаметете снимките си на флаш памет и само след 10 минути ще имате Вашите спомени във фотоалбумче
Информационен бюлетин
Анкета
| Звънканция |
| стил - хоризонти | |
| Соня Станчева | |
| петък, 06 април 2012 г. 07:20ч | |
|
Посещения: 141
|
|
    |
|
Покажи ми света на щастливите хора!
Червената лампичка светеше в главата ми, а уморената ми душа беше превила гръб като мършав котарак. Вече нито ми се говореше, нито ми се мислеше, нито ми бяха останали сили да крещя за помощ.Товарът, който носех на плещите си от години ме задушаваше, а аз вместо просто да го махна от себе си, пъшках и се оплаквах,пъшках и се оплаквах, превивах се от непосилното бреме, но се движех, заедно с товара. Товарът беше купчина стари проблеми, завързани като тенекии за мен. Носех си ги от години, за да не наранявам удобно настанените в тях паразити, гледах да не наруша нечие спокойствие,но моето бе винаги на ръба на депресията. В ушите ми гърмеше алармата на тялото, то горкото беше загубило представа за хармония между него и душата. Чувството на гняв и обида се беше настанило на трона на емоциите. Радостта и любовта бяха хвърлени в затвора на мълчанието. Бях осакатена от глупостта да се раздавам напразно, за да обслужвам хората, които не искаха да пораснат. Същите, които обезглавиха моето детство и ме направиха терминатор с бездействието си. 175 200 часа от моя живот или с други думи - 20 години изкачвах мираж облечен в плът. Направо се размазах от напразно раздаване. Раздадох себе сиВ огледалото срещах образ на жена. Все още млада, все още хубава. Малки бръчици се прокрадваха около устните, очите и на челото. Едва забележими, когато се бях наспала и по-дълбоки, когато бях смазана от умора и проблеми. А отвътре милата ми душичка се беше превърнала в беловласа старица. Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
Когато случаен и непознат човек видеше образа от огледалото и се отнасяше с мен като с жена, аз бегло си спомнях, че съм млада и хубава, трудно се отдавах на блаженството да бъда обичана, но много явно усещах обидата и тежестта от тези неспирно дрънкащи за мен тенекии, които изпиваха всеки светъл лъч в мен. Забраних си да мечтая, да обичам, да имам право на себе си,да живея, да бъда щастлива. Осакатих се напълно след всичко, което пожертвах за чуждото щастие, защото бях отговорна. Да, но не и към себе си. Молех се, плаках, чаках и стенех, крадях от себе си, а давах всичко що имам на хората.Наложи се да работя като майка, прислужница, полицай, съдия, любовница, банка и какво ли още не. Аз просто дойдох на този свят като жена. Исках да съм умна, нежна, да гледам децата си с любов, да създавам уют в къщи, да се радвам на щастливите мигове с човека до мен, да живея праведно и пълноценно.
|
| Следваща статия > |
|---|