Легендите за нежното красиво цвете, което в ранна пролет се синее в гората и разнася благоухания или краси балкона и двора ни в култивирания му вид, са много.

Романтиката на древните свърза появата на цветето с богинята на любовта Афродита. Докато се къпела в едно езеро, богинята на любовта забелязала,че от брега, скрити в храстите я наблюдават смъртни мъже. Разгневила се красавицата и помолила Зевс да ги накаже строго. Гръмовержецът превърнал любопитните в теменужки, защото смятал, че цветовете му са във форма на очи и устни.

Друга легенда разказва, че богинята на природата и плодородието Прозерпина беряла диви теменужки, за да ги поднесе на баща си Юпитер и именно тогава я отвлякъл Плутон - царят на подземното царство. Докато я носел към владенията си от ръката й паднали няколко теменужени цвята и там, където те докоснали земята днес е Сицилия. Цветето толкова се харесало на местните жители, че те го увековечили върху монетите си.

За казаците нежното цвете е тъжен символ на траура и скръбта, защото техните вярвания свързват теменужките с капките Христова кръв, попаднали в основата на кръста.

Рицарите  от времето на крал Артур пък приписвали на теменужката магически сили. По броя на цветчетата и техните окраски те гадаели бъдещето .

Векове по-късно християните намират божествен знак в трицветието на теменужката и я наричат „цвете на светата троица". Не е случайно, че по Великден теменужката е най-разпространеното цвете.

Древногръцките митове разказват, че една от дъщерите на Атлас привлякла страстно бога на любовта Аполон. Но колкото и да я преследвал красавецът, тя оставала непреклонна и не отвръщала на любовта му. Аполон обаче бил много упорит и девойката се обърнала с молба към гръмовержеца да я защити от любовните набези. Зевс я превърнал в нежна ухаеща теменужка и я скрил под сенките на гората. Затова дивите теменужки растат и под сенките на дърветата.

 Французите свързват виолетовото цвете с любовта на императора Наполеон към Жозефина. Когато я посрещал в Нотр Дам той й поднесъл букет от виолетови теменужки, в чийто център, с бели цветя, била оформена нейната буква "J". И се превърнало в традиция всяка година в деня на сватбата им да й подарява букет от уханните цветя. След смъртта й застлал горба й в Малмезон с теменужен килим.

Но безспорно най-първата легенда за теменужката е свързана с първия човек – Адам. Когато Господ изгонил Адам от Рая, той заплакал горчиво и сълзите му се превърнали в диви теменужки.