Началото на света, на годината и на семейството се преплитат в символиката на този ден

Днес е 20 март и слънцето изгрява в 6:30 ч, а залязва в 18:38 ч (в столицата). Денят е с 8 минути по-дълъг от нощта. Въпреки това обаче, днес в 19:31 ч настъпва Пролетното равноденствие и започва астрономическата пролет. Истински равни ден/нощ в България са се случили някъде между 15 и 16 март. Защо никой не ни е казал? Ами защото тогава все още не е било равноденствие. То въпреки всичко е днес, 20 март. Астрономическите данни са надеждни, тъй като идват от Националния институт по хидрология и метеорология при БАН. Объркана работа, нали.

Това, което наистина се случва днес, е част от мистерията на движението на Земята около Слънцето. Слънчевите лъчи ще огреят земния екватор точно перпендикулярно в 19:32 ч българско време. И ще осветят наистина цялата Земя (по-точно светлата й половина) от единия до другия полюс. За Северния полюс това значи край на арктическата нощ, а за Южния – край на антарктическия ден. За северните умерени ширини – начало на пролетта, а за южните – начало на есента. И така нататък. А денят и нощта навсякъде по света ще са почти равни по продължителност.

Мартенското равноденствие се случва на 20 или на 21 март. На този ден земната ос на въртене (излишно е да припомняме, че тя е наклонена, което и определя редуването на сезоните) е перпендикулярна на линията, която свързва центровете на Земята и на Слънцето.

Следващото равноденствие е есенното, което е на 22-23 септември. Тази година датата му ще е 23 септември, а часът – 5:09 сутринта българско време.

Защо почти?

С колко минути по-дълъг е денят от нощта на връх пролетното равноденствие зависи от това колко далеч е дадена географска точка от екватора (където те наистина са равни). Разликата обаче е с няколко минути и може да бъде пренебрегната в обикновения живот. Както видяхме, за нашите 23 градуса северна ширина, тя е 8 минути, при 30 градуса е 9 минути, а при 60 градуса (полярния кръг) е 16 минути. Известна разлика се получава и от особеностите на „засичане” на изгрева и на залеза на небесното светило, но няма да влизаме в подробности. За есенното равноденствие разликата е в полза на нощта.

Всъщност, сезоните също не са еднакви по продължителност. Зимата в нашите ширини (от декемврийското слънцестоене до мартенското равноденствие) е 89 дни, а лятото (от юнското слънцестоене до септемврийското равноденствие) – 94 дни.

Равноденствията не са фиксирани, изместват се с около 6 часа всяка следваща година и това натрупва цял ден за 4 години, но от своя страна високосната година обърква нещата с един ден и истинското изместване с 1 ден се случва за около 70 години. Затова ако питате по-възрастен човек кога е първа пролет, ще ви каже почти със сигурност 21 или дори 22 март и през миналия век наистина беше обикновено тогава.

Сега най-честите дати на равноденствие и слънцестоене в нашия географски район са 20 март, 21 юни, 22 септември и 21 декември и постепенно ще се изместват към по-ранни дати. През миналия век те по-често се случваха на 21 март, 22 юни, 23 септември и 22 декември. И тъй като те са всъщност не дата, а определен астрономически момент, далече на изток, заради часовата разлика, закъсняват понякога с ден, а много на запад – подраняват.

Астрономията е част от културата

Равноденствието, както и слънцестоенето, са познати от древни времена и във всички развити цивилизации. И винаги са били почитани. Обредите в различните места и религии обикновено са свързвали тези дати със съзиданието и плодородието, с живота и смъртта. Астрономическата пролет е празник на прераждането и обновяването на природата, на равновесието между светлината и мрака, между мъжката и женската енергия.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Египтяните, персите, маите са отбелязвали пролетното равноденствие още преди новата ера. Персийският календар определя празника Ноуруз като началото на новата година. Празненствата напомнят историята за създаването на света според персийската космология - семействата се събират заедно, за да изпълнят ритуалите за този ден. Празникът се тачи и в Турция, Азърбайджан, Афганистан, Албания и много други страни в Централна Азия. Той е всъщност зороастрийски празник, като се смята, че началото му е поставено от самия Зороастър. Свещен ден е и според бахайската вяра.

Шам ел Несим се нарича денят на Пролетното равноденствие в Египет и неговото отбелязване може да се проследи до 2700 пр.н.е. Свързан е с началото на сезона на плодородието, тоест началото на съзиданието, подновяването на живота. Едва ли е случайно, че погледът на Големия свинкс в Гиза посреща изгрева на слънцето точно на тази дата.

Много от героите и събитията от древногръцката и от римската митология са свързани с възраждането на природата към нов живот. 

Древногерманската богиня на плодородието Остара точно на този ден е заченала син от бога на слънцето и този син е роден в деня на декемврийското слънцестоене.

С мартенското равноденствие е свързан и християнският Великден – датата му се определя от първото пълнолуние след равноденствие. Еврейската Пасха също зависи от датата на Пролетното равноденствие.

В Япония този ден е национален празник. Посветен е на преклонението пред природата и любовта към всичко живо. Есенното равноденствие от своя страна японците отбелязват като посещават гробовете на починалите си близки и семействата се събират заедно.

В много от арабските страни Денят на майката съвпада с с този ден.

Астролозите по света отбелязват мартенското равноденствие като свой празник. Слънцето напуска съзвездието Риби и преминава в Овен и това е началото на новата зодиакална година.

Бялото братство празнува изгрева на слънцето днес с музика, молитви и паневритмия. Последователите на Петър Дънов посрещат небесното светило в градинката в столичния квартал “Изгрев”, където е гробът на Учителя.

*Координираното универсално време или UTC (на английски Coordinated universal time) стандартът, спрямо който се изчислява времето в различните часови зони. UTC е базирано на измерваното в обсерваторията в Гринуич Международно атомно време. Терминът UTC е наследникът на Средното гринуичко време (GMT) и разговорно понякога е наричано така.