На този ден българинът почита своите мъртви

В Българския църковен календар има три важни Задушници - Голяма Задушница, Черешова Задушница и Архангелска Задушница. Денят, в който българинът почита своите мъртви - Голяма Задушница се празнува в съботата преди Месни Заговезни и Великия Пост. Всяка година се пада на различна дата и е в събота, 8 седмици преди Великден.

Житото е символ на възкресението, защото по думите на св.ап.Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното символизира кръвта на Исус Христос, а запалването на свещ - горещата вяра. Блещукащите пламъчета напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.

Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино.Православният канон отбелязва като погрешно  поставянето на храна на гроба на покойника. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от безстопанствените животни. По този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие.
Приготвената храна  трябва да се раздава между живите, които, вкусвайки от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава не само между близките, но и на бедни и нуждаещи се. 

Освен храна, при помена на гробищния парк се носи и червено вино, с което се полива гроба.След това се пали свещ , която вярванията осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат. На деня след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници - Месни Заговезни.