Анкета

Как се справяте с пролетната умора?

Храня се здравословно - 11.5%
Правя дълги разходки на въздух - 15.4%
Спя повече - 26.9%
Не страдам от пролетна умора - 20.2%
Не се справям - 26%

Гласували: 104
Глсасуването за тази анкета е приключило на: 21 03 2013
Кукери - Рада
Животът - общество
Таня Георгиева   
събота, 02 март 2013 г. 10:30ч
Посещения: 218

Там където легенда и живот се преплитат

храмът ...Днес, на празника, Рада нийде не се мяркала, а напротив, момчето което не било по сърце на Радил, като да е нарочно, все отпреде му се пречкало.
- Тате, - попитал по едно време големия син – къде е Радето?
- Заръчал съм и у дома да стои – сопнал се бащата - Че кой ще напои и нахрани добитъка, кой ще премете двора, а и някой трябва да ни посрещне с майка ти като се приберем!
Дори не забелязал, че Дора, жена му не била покрай него, и както обикновено властно се извърнал към селяните и високо, умишлено бавно заявил:
- Моето Раде е най-лична мома в село. Тя е умна и работлива. Не и е мястото на мегдана. И-и-и... – потърсил с очи зидарчето – Разни цигани , макар и с добър занаят, в рода си нямам и не ща!
Момчето-майстор от Влашко, набеждавано в закачки с кметската дъщеря, мълчаливо извърнало глава, изчакало половин час, че то колко им трябва на подпийнали хора да забравят приказките на маса? Сега всички зяпали как две кръшни моми надиграват ръченица с наперен ерген.
Никой не забелязал как Михай, или Мишо, както си го били прекръстили на местен език, нанизал огромна кукерска маска и преспокойно стигнал съседната улица. А после като хала влетял в най-голямата къща, естествено това било домът на Радил.
На двора Радето се опитвала да привърже един избуял трендафил към стобора. Като видяла маскирания писнала.
- Ей, Раденце... Радост моя...тихо! До тук не ме усетиха, спри сега да викаш де!
- Ама, Мишо....що за маскарад? Нали кукерите вече минаха сутринта?
Дори не усетила как здравите мъжки ръце са я прихванали, но цяла потънала в тях покорно. А маската се завъргаляла до трендафила захлюпвайки възпитано очи.
- Виж, Раде, утре трябва да замина. Църквата е готова. Той... оня, баща ти де, не ти разреши да дойдеш и я видиш, ама... тя нашата работа свърши.
- Ей, ама как така изведнъж? – Радето се почувствала съвсем прималяла.
- Не е изведнъж... То ние майсторите сме все така. Градим, градим...бързаме, а... после в друг град отиваме.
Очите на момичето се напълнили със сълзи. Една от тях тупнала върху загрубялата ръка на мъжа.
- Виж, недей така!... Искаш ли да дойдеш с мене?... Ще ти построя дом, по-хубав от на баща ти!
- А градина ще имам ли? С много трендафили?
- Може... Но ще бъде с рози и ще ти съградя водоскок по средата. Знаеш ли какво чудо е това водоскока? Ей, така си блика водата на струи и полива цветята, а те се къпят и усмихват досущ като тебе хубавице...

Рада не слушала, само гледала смуглата гладка кожа на лицето, здраво се притискала до мускулестото тяло и цяла се оглеждала в любящите златисто-кафяви очи. Накрая се разбрали: рано сутринта , преди първи петли, Радина да посъбере нещо свое в бохча и да чака Михай. Той ще си я вземе със себе си чак до Влашко.
Точно в този миг на мегдана се проточвало мъжко хоро. То е много бавно, начело хаджи Радил с броеницата, до него един от най-възрастните мъже, сетне по-личните семейни мъже, дори изполичарите.Такова хоро се играе на изпроводяк или разтури маса му викат. То си е мъжката дума на края, похвалата и завършека на тържеството.
Когато хорото се завило и завъртяло около бъчвите, които лично Радил донесъл от избата си, хаджията изтежко отказал, пуснал се от хорото после се отправил гордо към вкъщи. По походката личало че е доволен. Хората били сити, храма греел... Само как сладко-благо го завръщаше попа! Добрините ти, вика, дълго ще се споменават!Отведнъж съвсем не на място се присетил за онова момче, спрл се , подирил го с поглед и като не го открил, тръснал глава. "Да му се невиди – що за кахъри?"Ами нали им платихме на майсторите, утре-вдруги ден ще се запилеят. Говорели хората – крадял момински китки. „Аде-де! Не и на мене тия!", успокоил се Радил.
Но двора го посрещнал пуст. И в къщата нямало никой – ни дъщеря, ни жена?
Хукнал Радил обратно на мегдана. Дори за миг не допускал някой да се осмели и пристъпи думата му. А хората вече се разотивали, само тук-там имало малки групички. Първия на който налетял бил младока Мишо.
- Къде е... Радина? – креснал хаджията.
- Днес нали ти се хвалеше как си и наредил да не излиза! Не съм я виждал! – смръщено отсякъл момъка.
- Лъжеш....като всички цигани лъжеш!

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
И хукнал към църквата. Храма греел в светлина, но бил съвсем празен. Кметът смръщено изгледал Богородица, дори забравил да се прекръсти. А още не излязъл извън прага люто взел да проклина.
Досами стената на църквата имало пътека. Водела отзад, до сеновала. Само няколко скока и Радил се отзовал там.А там...
Почти подире му търчало момчето-изгора на Радина. То първо чуло крясъка. Когато влязло на земята лежал резбаря Стилян, а хаджията коленичал, с отпуснати ръце. От гърдите на Стилян стърчала вила, навсякъве имало кръв, но ранения тихо простенал и Мишо пресегнал да помогне. Младият мъж бил толкова смаян от кървавата гледка, та дори не забелязъл женските поли що прошумолели до сами стената и мигом напуснали сеновала.
Отнейде дотърчала Рада.
- Ти пък откъде се взе? И къде беше?... – гласа на Радил си бил същия: властен.
- При бати... Извикаха ме заради бебето... да помогна! снимка авторкатаТака ги заварили хората. Стилян изпружен на земята, окъпан в кръв издъхнал набучен с вила в гърдите, а Радил, Рада и Мишо мълчали. Всеки гледал настрана.
От този ден хаджията все пред иконата на Богородица стоял.
Момчето набедили за убийството, нали предишния ден им платили, а то „цигане", може и да се е полакомило освен неговото и чуждо да открадне макар и да е трябвало ръцете си с кръв да цапа.
Рада до месец пристанала в далечно село и сякаш и на гости не идвала в Табачка. Големите синове се запилели из града, взели и майка си.
До края на същата година Радил се споминал. И едва ли щеше да има легенда, ако не намерили завещанито му след много години – било при църковните книги скатано.
„.......Дори и Богородица не ме вразуми – не можах да простя на невярната си, красива жена. А моето Раде и синовете пропъдих. Онова момче, сигурно е изгнило в затвора. И все заради мен...
Затова всичко оставам на църквата. За градеж, ремонт...За прошка!"

 

Храмът и до сега си е там.

Хората си го ползват и почитат. Тази история, истинска или доизмислена, някои я разказват, други махват с ръка: бабини деветини...
Само едно е истина. Тук, по тия места никой не почита кукерски празници. Никой не се маскира, та да гони лошото. То като дойде, не пита , по-добре очи в очи да го срещнеш, без маски и грим. А може и да го надвиеш. Но трябва да надмогнеш себе си и егото си. Да почиташ и уважаваш, да си добър и хрисим...
Говорят и легенди с добър край имало. Отгде да дойдат ако им липсва случка за поука?
И за прошка.
Пък знам ли...Аз мога само да преразказвам.

 

Първа част

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Защитен код
Обнови

< Предишна статия   Следваща статия >
Последна промяна от събота, 02 март 2013 г. 12:40ч
 

Вижте още статии от този автор