Там където легенда и живот се преплитат

В края на Малък Сечко зимата си отива. Останалия снежец прилича на прокъсана дрипа – само в ниското и само тук-таме.
Дора ситнеше към църквата. Счу и се кос, тя спря, озърна се, пък се усмихна. Слънцето топлеше така приятно. Носеше храна за майсторите – беше нейн ред според неписани селски закони. И уж бързаше, ама у дома не и се връщаше.
- Еййй, ама много се забави!
Майсторите се бяха наредили край оградата. Чакаха си обяда.
- Ама си лепа, брей! – изтърси единият.
- Вас не ви ли е срам? – от края на редицата се изправи висок мъж.

На Дора много и се прииска да каже нещо, но само хукна към къщи препъвайки се. Не, не може да бъде: да я защитава друг мъж, освен нейния? А и тия поразници – как смеят да и говорят – та тя е майка на големи деца? Ох...ама то... Боже, как само я погледна като и целуна ръка? Досущ като на градска госпожа!
- Ами какви вакли вежди... дали пък не ми се е сторило нещо?... - озърна се, туй последното го каза на глас, а се бе спряла досами портата на дома си.
Добре че само слънцето надзърташе – любопитно-закачливо-онемяло-засияло-не вярващо-очакващо-учудено... ех... и малко сякаш превъзбудено.

Село Табачка се намира в поречието на Русенски Лом

Глъчката била неописуема. Хора се виели, богата трапеза имало за всички, гайда, хлопатари и кръшен смях. На най-лично място стоял кмета – Радил. Той бил най-щедрия дарител за новопостроената църква. Двама сина имал, задомени, с двукатни къщи, дори един внук. Но гордостта му била Радина – малката му дъщеря, родена след ходенето до Божи гроб. Селяните одумвали, че е стар за баща, че момичето се е родила само шест месеца след гурбета, че прилича на...ама и друго говорели – такава хубост не били виждали, ама и такава бащина любов не е на добро. А пък из село напоследък от ухо на ухо се мълвяло, че Радинка и едно смугло зидарче от Влашко често се хващали на хорото, заедно сядали на седянки, пеели песни. А младока все закичен бил с моминиска китка.

Следва