Какво харесват и не харесват на България холандците

В седмицата, когато Холандия и Финландия се опънаха отново за Шенгeнското ни членство, и в седмицата, когато 6000 представители на градовете и регионите в Европа се бяха събрали в Брюксел да надникнат в кухнята на Европейския съюз и да разгадаят „менюто" за идните години, България изложи в Европейския парламент златото на безсмъртните си воини, заедно с богатството на историята си.

Холандската група политици и експерти по регионално планиране от Регион Хага, дошли за Откритите дни, забравиха за момент дискусиите за това каква част от европейските пари за кого ще отидат, какво означават новите програми и реформирани фондове за собствените им съграждани и какво за останалата част на Европа. Гледаха и с искрено топло чувство се надяваха тази изложба да успее да прескочи и до Хага.

Надяваха се, защото в Хага се говореше все повече само за главоболията, които българи и румънци, след първата голяма вълна от поляци, създаваха на кметове и жилищни кооперации, но най-вече на министъра на имиграцията и интеграцията Герт Леерс.

Министър Леерс смята упорито, че не е достатъчно, че България е технически готова за Шенген. България е негов стар познат. Една авантюра със строеж в град Бяла му коства кметското място в Маастрихт през 2010 г. Но не му попречи да стане министър.

По онова време (2006 г.) имах на два пъти възможността да се срещна с Леерс, тогава кмет на Маастрихт – пълен с възторг към красивата България и топлите ѝ хора. Леерс бе приеман на високо (премиерско) ниво в тези години и беше един от големите приятели на София.

Положително в онези години, изпълнени с умилителни за него спомени, Леерс е виждал и някои от съкровищата, които в Брюксел впечатлиха моите холандски колеги. Положително знае, че не само безработни българи напират към Холандия и създават главоболия на местните безработни, и че не само през българските граници могат да се промъкнат нежелани стоки и хора. Знае, че големите вериги контрабандисти са обвързани и с холандските дистрибутори.

Но едно е да знаеш това, а друго е да провеждаш политика, която в твърдостта си обслужва популистките настроения на партии като крайно дясната холандска PVV на Герт Вилдърс.
И двамата съименници (Гертовци) могат да се замислят, че главоболията им имат и друг лек, освен затварянето на границите и на работния пазар за българи и третирането на страна членка на ЕС като неприятен временен гост. Холандия може да поеме много неща от една стара култура като българската и от една превратна история като българската, в която един народ оцелява многократно.

България е вече пета година в ЕС и може да бъде уважавана като страна, спазваща договореностите (по думите на говорителя на комисаря на регионалното развитие Йоханес Хан – Том ван Лироп), и като страна, удържала прага за финансовия дефицит, страна, която (по думите на холандския европарламентарист Ханс ван Баален, либерал) може да се гордее с младите си хора, с красивата си природа, с устрема си към модерно и балансирано развитие.

Балансирано (както се изрази и министър Томислав Дончев в срещата си с холандската група политици и експерти от Регион Хага, между които и кмета на град Делфт Бес Веркерк) и по отношение на интегрираното развитие на градовете и регионите, и на модерна инфраструктура и възобновяеми енергийни източници, но и в социално отношение – търсеща баланса между различните групи и слоеве население.

На въпрос на Ян Хукема, кмет на Васенар и регионален политик на Регион Хага по европейските въпроси, как България ще реши проблемите си с ромското население – господин Дончев отговори:
„С обучение, добро образование и много търпение."

За да се изравни България с останалите страни на ЕС, е необходимо добро образование за всички. Само тогава ще могат „инвестициите в градовете и регионите и в икономическата конкурентоспособност на България да я изведат напред" (Том ван Лироп, говорител на комисаря Йоханес Хан).

ЕС и в идните години ще инвестира в България, но се надява да се вдигне процентът на оползотворяване на Европейските фондове – в момента той е 18,6, при средно за ЕС 29,6 (ван Лироп).

На въпроса ми как е положението с прословутите злоупотреби, спрени субсидии и прочее, вaн Лироп отговори, че има 50 случая (за целия ЕС) на прекъснати плащания (не спрени, помоли да правим разлика) и че България не се различава от другите и има значителен напредък, откакто има министър по европейските фондове.

За злоупотребите, ван Лироп каза:
„Знаете ли кой е най-големият скандал с еврофондове и най-голямата злоупотреба като количество средства?"
Кой ли можеше да се похвали с такава репутация? Том ван Лироп продължи:
„Холандия! Наистина, това беше през 90-те години, злоупотребата беше със социалните фондове, по едни схеми за обучение на безработни."

Нищо ново под слънцето. Но когато критикуваш другите, може би трябва да опресниш първо спомените си за себе си...

Независимо от насърчителните думи за България, идните години ще са решаващи за изравняването ѝ по конкурентоспособност, социална справедливост и устойчиво развитие с останалите страни в ЕС. Когато това стане, ще можем да се гордеем не само със златните си съкровища и славна история, но и с по-достойно настояще.