Безсънието е един от признаците на фаталната депресия

Всеки ден едно дете прави опит, а двама възрастни успяват да сложат край на живота си. Най-възрастният самоубиец у нас през 2010 е бил на 97 г., а най-младият само на 8.  При около 1700 регистрирани опита за самоубийство между 800 и 900 стигат до необратимия край, т.е всеки втори успява. За сравнение - средното съотношение самоубийства към направени опити в ЕС е 1 към 10.

Могат ли близките на хората, изпаднали в безверие и отчаяние да забележат навреме опасните симптоми и да подадат ръка? Могат ли да предотвратят най-лошото? С тези въпроси Клуб 50+ се обърна към експертите от Националния център по опазване на общественото здраве д-р Христо Хинков и д-р Михаил Околийски, които неотдавна алармираха за проблема.

"Доказано е, че продължителното безсъние увеличава многократно риска от самоубийство", посочи д-р Христо Хинков. "Дали това е резултат от продължителна депресия, която винаги се асоциира с нарушен сън, е друг въпрос, но когато човек бъде лишен от сън за по-дълго време, се повишава суицидният риск. Това е доказано, описано е в литературата още от психиатри, които са работили по време на Втората световна война в концентрационните лагери, така че това е един от сериозните симптоми, макар механизмът да не е докрай изяснен".

За съжаление сега никой не обучава общопрактикуващите лекари. Те нямат време да се освободят от бумащината, за да чуят нещо повече от специалистите. Връзките са скъсани, защото държавата е абдикирала от тези проблеми от десетилетия. От 1999 година се наблюдава постепенно изместване на цялото внимание - и на професионалните кръгове, и на държавата, към лечебната дейност. Цялата тежест е прехвърлена към взимането на лекарства. Сега

за лекарствата се дават около 40% от разходите за здравеопазване

и това е огромна сума", подчерта д-р Хинков. „В световен мащаб също се отчита влиянието на фармацевтичните компании, но там има защитни сили на обществото, които могат да се противопоставят, най-малко чрез публичност на тази зависимост. А у нас нивото на възприемане на проблемите на здравеопазването е съвсем друго, за профилактика се говори чисто декларативно и нищо не се прави".

"За да се пресичат отрано пагубните настроения, важна е подкрепата в семейството", сочи д-р Михаил Околийски. "До осъществяването на самоубийствени намерения понякога се стига заради влошаване на взаимоотношенията, липса на разбиране между родители и деца. Проблемите могат да бъдат свързани с пари, могат да са свързани със забрани.

За тийнейджърите кавгите с родителите са най-честите причини, отчита експертът. Но истинската рискова група за самоубийствата са хората, които остаряват, и това се доказва от статистиката. При тях заради липса на социална подкрепа скъсаните връзки със семействата засилват опасността.

Най-важното лекарство за човека е разговорът

За възрастните преживяването, че никой не се интересува от тях, е най-голямата беда, която може да им се случи. Те се чувстват ненужни и ако в този момент ги сполетят и биологични неблагополучия - инфаркт, инсулт или по-тежък диабет, все по-малко им се иска да живеят. Не виждат смисъл в това".

„Причините са комплексни. Първата и основната е средата, която е много нетолерантна към всякакви хора с проблеми. От това затрудненията стават по-остри - другите хора не приемат губещия, сложен му е етикетът „неуспял бизнесмен", фалирал е и започва да преживява проблемите, губи съня си, търси други начини за да излезе от тая дупка. Външната помощ в такива случаи опира до по-комплексни неща в обществото, които на този етап много трудно можем да променим.

Някои обират банки, други вдигат 150 км с колата по път, който не предполага такава скорост, убиват се, убиват и други хора... Това са все симптоми на нещо ужасно, което се случва в момента. И това го няма в другите страни - няма го в Чехия, няма го в Румъния – тук е, в България", заключи експертът.

По данни на Евробарометър днес психични заболявания има един на всеки десет граждани на ЕС (в България един на всеки пет), като в повечето страни депресията е най-разпространеният проблем. България е страната, в която се наблюдава едно от най-високите нива на самоопределено лошо настроение.

Ето два документа, с които нашата страна се отчита пред европейските институции: Национална политика за психично здраве на гражданите на Република България (2006-2011) - има за основна цел осигуряване на равен и адекватен достъп до психичноздравни грижи за всички хора с психични проблеми; изработване на стратегии за превенция на психичните заболявания, промоция на психично здраве, както и за борба със стигмата и дискриминацията на психично болните. Тя не е финансирана от 2007 година.
Национална програма за суицидопревенция и суицидопрофилактика в Република България (2010-2016 г.) - цели намаляване на честотата на опитите за самоубийство и на смъртността поради самоубийство. Тя продължава да не бъде приета и съответно финансирана.