Безработни и не съвсем се наредиха на опашка за Европа

България е готова да емигрира. Това е първата асоциация, която вероятно е хрумнала на всеки, който в топлия пролетен ден на 12 март е бил в района на хотел „Дедеман Принцес" в столицата. Огромна опашка от хора търпеливо чакаше вратите на хотела да се отворят за следващата порция кандидати за работа в Европа.

„Европейски ден на труда 2011" или просто Европейска трудова борса – това бе приютил този ден хотелът. Според организаторите около 3000 души са посетили щандовете на борсата. Не, не всички от тях са сред 362 хилядите безработни (официално за февруари безработицата е 9,78%), но всички проверяваха възможностите за по-добра реализация извън страната.

На пръв поглед те са много. 13 европейски страни имаха щандове на борсата. Всяка от тях обаче има своите изисквания. И е готова да наеме квалифицирани специалисти само в определени специалности, като изискването почти навсякъде е перфектно или най-малкото добро владеене на местния език. Нискоквалифицирана работна ръка май никъде не се търси, с изключение на болногледачи и камериерки (но и те трябва да говорят езика).

Най-много бяха щандовете, на които обявените работни места бяха за медицински работници – лекари, зъболекари, медицински сестри. Германия, Швейцария, Норвегия търсят такива. Според Красимира Черкелиева, EURES съветник, Холандия също има такъв проект и активно търси стоматолози, рентгенолози, лекари от някои други специалности, както и общопрактикуващи. В Европейския съюз никъде няма изрично възрастово ограничение за наемане на работа, такава е политиката. Разбрахме обаче, че Швейцария, която не е член на ЕС, постепенно е започнала да „сваля" възрастта на обявените места за болногледачи и е стигнала до 45 г. Г-жа Черкелиева потвърди това.

На пазара се търсят добри специалисти, твърди Цветелина Панчева от фирмата Менпауър, която с това се занимава – среща кандидатите с работодателите. Възрастта няма значение, ако човекът е в крак с новостите в професията си, а това работодателят може лесно да провери. И 30-годишният и 50-годишният специалист с добри познания в професията си са еднакво добре посрещани. Това твърдят експерти, които търсят и намират работа и на хора над 50-те. Човек, останал без работа повече от година сигурно няма да се съгласи с тях, но пък всеки случай е конкретен, а в Менпауър се позовават на своята статистика.

Кадри за туристическата индустрия също се търсят на много места – главни и обикновени готвачи, сервитьори, но обикновено става дума за сезонно наемане. Изискването за добро владеене на съответния език важи навсякъде, но в Норвегия, например правят изключение за готвачите – приемат и с английски език.

IT специалистите също са кът навсякъде, имаше и много такива кандидати – само представителството на „Хюлет Пакард" е приело над 80 молби за работа, а имаше и много други фирми, търсещи компютърни специалисти.

Много от дошлите на борсата потенциални кандидат емигранти бяха инженери от различни специалности или технически кадри със средно образование. И много от тях оставиха документите си за кандидатстване на щандовете на съответните държави (данните им в повечето случаи ще бъдат въведени и в мрежата на EURES). С надеждата, че това поне донякъде им гарантира, че ще им се обадят. Но реалните свободни работни места бяха малко и точно определени.
Със сигурност в Германия, за където се интересуваше един случаен 53-годишен събеседник, нямаше места за строителни инженери. Той не беше сигурен дали възрастта ще е проблем, ако се отвори място. Но интересът му към Германия не бе случаен – не само говори езика, но и е бил вече там и би отишъл отново, защото условията са по-добри, отколкото у нас.

Не че у нас се предлагаше работа за инженери. „Главболгарстрой" имаше свой щанд, но конкретни места не предлагаше, само събираше данните на кандидатите.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Ако питате накъде гледа българският кандидат емигрант, най-големи бяха опашките пред щандовете на Италия, Германия и Великобритания. Англичаните обаче дори не предлагаха конкретни работни места, не приемаха автобиографии и молби, само даваха информация и насочваха към своята държавна агенция по заетостта. Там, в Ирландия и в още няколко държави работодателят, наел чужденец, трябва да плати определена такса за това – може да си я възстанови, ако наетият отговаря на определени условия, но процедурите са дълги и главоболни.

И друго: страната ни очевидно в момента има не много голяма нужда от своите инженери – строителството е замряло, заводите, които още работят, имат своите кадри. Ако се съди обаче по търсенето и предлагането на работа за лекари и медицински сестри, българската здравна система скоро ще остане без кадри. А може би това вече е факт – със сигурност определени специалности вече са оголени.

Питахме няколко човека дали посещението им е било полезно. Само един ни каза, че е получил информацията, заради която е дошъл. Не ставаше дума за работно място. Дали късметът ни беше такъв, но повечето запитани охотно се жалваха, че каквато работа търсят не се намира и в Европа – обикновено бяха строителни работници или хора без тясна специализация. Други сдържано обясняваха, че няма вакантни места по тяхната специалност.

Както вече писахме, борсата се организира от българската Агенция по заетостта, в сътрудничество с EURES – европейската мрежа за сътрудничество между обществените служби за заетост.