КОНКУРСИ
Участвайте в майския фотоконкурс на Клуб 50+ на тема “Приятелство” и спечелете награда!
Всички снимки в приключилите фотоконкурси - "Семейни ценности" , "Моето хоби" и "Животински свят"
СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец. Текущи теми тук
Публикации Стани Четен Автор - февруари
Анкета
Какво е трудът?
Гласували: 97
| Достатъчно – когато съумееш да го заявиш |
| Животът - фамилия | |||
| Розалина Ружина | |||
| петък, 30 март 2012 г. 07:10ч | |||
|
Посещения: 2325
|
|||
|
|
|||
„Всяка трета жена в света поне веднъж в живота си се е сблъсквала с насилие"
Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
Днес тази горда млада жена седеше уморена и съсипана в един „дом", в който единственото ценно нещо за нея бяха двете ѝ деца. Проклетият живот не ѝ даде нищо друго! Или пък тя не умееше да си го потърси повече... Всеки ден му благодареше, че синът и дъщеря ѝ са здрави, умни и красиви деца, но някак това вече не стигаше на сърцето и душата ѝ. Не искаше вече да е само майка, имаше желание да е жена- обичана, галена, глезена, желана, а не обиждана, нагрубявана, удряна, плачеща и самосъжаляваща се! Години наред смяташе, че любовта към децата ще ѝ стигне, за да живее пълноценно, в нея намираше смисъл, но от месеци осъзнаваше, че не е така. Да си майка е благословия, даряваща те с безкрайна обич. Обич толкова голяма, че не може да се побере в сърцето! Но когато децата отиваха да спят, тя стоеше сама пред телевизора или книгата, невиждаща и не чуваща света около себе си. От години вървеше през безкраен тъмен тунел и не виждаше светлина. Но това лутане трябваше да спре!Унесена в мисли не беше чула отварянето на външната врата, но усети инстинктивно, че си идва. Стана и отиде в антрето. Видя го как се опитва безуспешно да стои на краката си и да се събуе. Жалко подобие на мъж, развалина, ерозирала от алкохола. Погледна я с мътен поглед, след което се строполи върху шкафа за обувки.
Каза на децата да отидат и да продължат играта си. Те покорно се запътиха към хола. А тя безмълвно, без никаква изписана емоция на лицето, извади куфарите и започна да събира най-необходимото за нея и децата. След час пътуваха в такси, което ги отвеждаше към дома на родителите ѝ, към светлината, към топлината. Връщайки се обратно, тя щеше да събере сили за едно ново начало. Не е късно да бъде щастлива! Усмихна се загадъчно пред неизвестното бъдеше. Сега ѝ предстоеше да покаже на децата си, че животът е прекрасен! По-нови статии:
По-стари статии:
|
|||
| Последна промяна от вторник, 17 юли 2012 г. 14:06ч | |||





Коментари
RSS на коментарите по тази тема