134 години от свикването на Учредителното събрание във Велико Търново

Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. те само донася дългоочаквана и изстрадана свобода за родината и българския народ, но и възкръсва за нов живот новата българска държава. От онези епохални времена изминават повече от 13 десетилетия. Но вълнуващите исторически спомени от "нашето недавно минало" са повод да се върнем към едно бележито събитие от националния ни календар – 130 години от свикването на Учредителното събрание във Велико Търново, нашият пръв български парламент.

В края на октомври 1878 г проектът бил завършен. След приключването на широкото му обсъждане предстояло да се свика събрание от бълганрски първенци и от избрани от народа представители – по един на 10 хиляди души от населението, които свободно да обсъдят и приемат проекта за конституцията. За участие в неговата работа били определени 229 народни представители, от тях 92 били избрани от народа, 116 по звание, а от тях 11 били духовни лица и 105 представители на административни съвети и съдилища. Към тях имало и 21 назначени от княз Ал. Дондуков.

Така на 22 февруари 1879 г. Учредителното събрание било открито тържествено в старата българска столица Велико Търново. Появата на княз Ал. Дондуков-Корсаков била посрещната от депутатите със ставане на крака и с гръмогласно "ура". При откриването на събранието князът произнесъл блестяща и прочувствена реч, в която посочил значението на Учредителното събрание и заслугат ана неговите участници за създаване основите на българската държава, нейната демократичност, заявявяйки, че в техните ръце /т.е. на депутатите/ са "щастието, благоденствието и бъдещата съдба на отечествот, което е извикано към нов политически живот". В края на своята реч той посочва, че всички имат щастието и честта да "присъстваме наедно при великата историческа минута на възраждането на вашето многострадално отечество".

Приетата конституция била една от най-демократичните в Европа. Всички мъже, навършили 21 години получават избирателни прав, установена била еднокамарна политическа система, голямо местно самоуправление, безплатно образование, свобода на печата и събранията.
След многодневни напрегнати заседания, на 16 април 1879 г основният закон на българската държава – конституцията, бил приет и подписан от народните представители в Учредителното събрание.
Така била създадена и узаконена първата българска конституция, станала известна в историята с наименованието Търновската конституция, която в онази епоха отговаряла на историческите нужди и потребности на българския народ!