Лесно е да събереш пари, трудно е да изградиш дом, смятали древните китайци

Да запазиш спокойствието и сигурността на дома си също е трудно, ще допълнят двама мъже в зрялата си 65 годишна възраст – Асен Ангелов и Спас Димитров. Това се доказва от тяхната изпълнена с героични краски история, уверете се сами.

След като на младини избягали от района на кв. Дианабад заради фабриката "Фурнир" на гара Пионер, двамата си построили къщи в село Григорево – първо Асен, покрай него и Спас, а след време, в което децата им пораснали, задомили се и се родили внуците - тогава, когато идва радостта да предадеш мъдростта от годините натрупан опит на тези слънчеви създания, върху тях се сгромолясала новината, че

на хвърлей камък от алпийската градина с розовата магнолия в двора на Асен.

В Григорево.

Къщите им са на една улица, крайната в селото, а след нея е полето, част от което е продадено за завода.

И Спас, и Асен са хора, опитали и жилото, и меда на живота. Но знаят как да му се наслаждават и често го правят заедно: на сватбите на децата, през лятната почивка на морето, в следобедната игра на табла.

Приятели са от 7-ми клас, учили са на Редута. И двамата са израсли в района Редута – Подуенската гара, делели ги само жп линиите. Колко пъти са ги пресичали тичешком, брой няма. Рисували, правели вестник на ръка, целият с комикси, които Спас рисувал, а Асен пишел фантастични разкази.

Рисуването, освен че ги сближило, завинаги останало в живота им – Спас се занимава с резба, а за Асен е хоби, в което посвещава сега и внука си Кристиан.

Спортували – Спас гимнастика, правел невероятно слънце на висилката, катерел се до 4-я етаж от стойка "на две ръце". Пак така, на две ръце се извисил на перваза на покрива на училищната сграда, който съучениците му разваляли за ремонт.

Събрал всички от училището с това изпълнение и за малко не докарал инфаркт на класната.

Асен пък блеснал на един турнир по борба, където натръшкал всички, излезли срещу него, включително и шампиона в категорията му. Но по-късно лекарите открили ревматизъм и това сложило край на спортната му кариера. Която той заменил с дългогодишна служба в УБО, като охрана на Тодор Живков.

Той е и един от учстниците в техническата организация на преврата на 10 ноември 1989 г., ще дойде време и за този разказ.

"Моите приятели ми говореха –

Ние се чудим как да се махнем оттук, а ти апартамент си решил да купуваш!

То е смрад, нощно време беше ад", започва Спас. Описва периода, в който се бил наканил да купува апартамент в един от блоковете, построени около "Фурнир" в кв. Дианабад. Там живеели основно художници и журналисти от радиото и телевизията. Те именно го разубедили. Строената в началото на века фабрика била морално и технически остаряла и в пълен разрез с модерните изисквания. Коминът ѝ се извисявал някога над покривите, но построените през 70-те години нови жилищни сгради били 13-етажни и се оказало, че фабриката, която работи с мазут, бълва отровния сероводород право в домовете над шестия етаж. Водела се тиха, но ожесточена война между собствениците на жилищата и на производствените мощности.

От РИОСВ разбира се периодично правели проверки.

След 90-та година фабриката е купена от Александър Тасев, прочулия се черешов бос от Кюстендил и бивш собственик на "Локомотив" Пловдив. Тъй като в цеховете също имало проблеми, скоро Тасев викнал енергетика от „Кремиковци" Янко Янков. Той направил проект за преустройство и единият цех, най-канцерогенен за работниците, бил затворен. Но фабриката работи с мазут, няма как да се въведе газ и екоинспекторите отново затегнали примката.

Неколкократно запечатвали портала, но по нареждане на шефа работници нощем отпечатвали и влизали да изкарат нормата. И бълвали поредните залпове нощни обгазявания със сероводород.