Любимата преподавателка на много любими актьори пред Клуб 50+

Актьорите са свикнали да раздават себе си от роля в роля. Собственият им живот е по-беден от това, което е на сцената, дори да имат много хубав личен живот, той е по-еднообразен, разказва една от най-обичаните професорки в театралната академия. И това богатство на различни съдби на сцената им дава друго усещане, друго богатство. Без него те не могат да дишат вече. Предпочитат да умрат на сцената.

Животът е сцена, казва любимият ви Шекспир, но във всяка човешка душа ли се крие актьор?
- Всеки човек започва да играе от дете. По-нататък има ритуали в религията, в различните вярвания и празници, в които се включват почти всички хора, само че в зависимост от възпитанието, от средата, от гена дори, някои са притеснителни, други са по-освободени. И когато се работи да се освободи това желание за игра, артистичното начало се развива. Когато човек реши, си прави план – „аз ще отида да се запозная с еди-кой си, примерно, да поискам нещо", той го репетира. И използва стилистични средства в живота, само че те са по-пестеливи. Артистичният талант е много полезен във всички професии. Е, има го и в престъпниците за съжаление, където е много опасен.

А в политиците?
- В политиците трябва да го има. Но когато е фалшив, както при един фалшив актьор, когато преиграва, когато виждаш не жив човек, а някакъв гротескен образ, тогава ти не му вярваш, а при политиците в много случаи е така.

Вие вярвате ли примерно на политика Волен Сидеров, добър актьор ли е той?
- Абсолютно никак. За мен това е един лош шут, не тъжен, защото шутовете са весели и тъжни, особено в Шекспир. Той е лош, зъл шут, предизвиква злото. Иска да бъде център на внимание. Той прави направо опасен театър и няма отговорност за това. Иска да бъде водач, да вървят след него хора, да се бият, да се карат... Опасен е.

Много от вашите бивши студенти са любими актьори от телевизията. Създавайки образи в различни реалити-шоута, те също имат голямо въздействие върху хората, а имат ли отговорност за посланията?
- Зависи колко е не само талантлив, а и умен този актьор. Те носят чувство за хумор, имат имитаторски таланти, много са наблюдателни, бързо хващат характерите и ги пресъздават. Това си е особена техника. Имитаторите са специални артисти. Аз имам такива ученици, единият е Мариан Бачев, другият – Руслан Мъйнов.

Който е и добър певец!
- Той в една постановка сам се откри, че е добър певец! Играехме Лопе де Вега в Младежкия театър и на неговата песен имаше бурни аплодисменти. И аз усетих, и той усети и тогава започна да пее. Първо естрада и даже малко чалга, после романси. И двамата с Мариан като студенти са играли драматично. Особено Руслан, той носи драма в себе си, и сега мечтае за театър, нищо че е шоумен. Така се случи неговата съдба. Той бързо – за една година, научи български. Дойде от Украйна съвсем млад, беше на 17 години. Казваше, че много му се играе драма. А Мариан пък обратно, дойде от театрална школа, вече имаше много опит, в класа беше от най-опитните. И веднага личеше този негов талант за различни образи. Такива роли играеше и при мен - от една роля бързо влиза в друга. В една пиеса играеше осем образа! И той носи и лирика и драма, но сега не са нужни явно, масовата публиката търси шоуто. И такива актьори, които са ярко комедийни, ги използват само за това.

Режисьорката Иглика Трифонова, която наскоро бе отличена в Кан, критикувала съпруга си Христо Гърбов за участията му в тези програми?
Според мен Христо Гърбов е изключителен артист, аз го помня от студент – невероятен е. Той може всичко! Не е само комедиант. Но понеже ярко комедийните актьори са по-малко, щом се изявят това поле и ги задържат режисьорите. Калоянчев е мой колега, като студент и той започна с много ярко комедийно чувство. И като дойде Бабочкин, големият руския режисьор, който игра Чапаев навремето, постави "Буря" на Островски и му даде роля. Такива дълбочини драматични, силни, разкри Калоянчев още като студент. После Рангел Вълчанов в "Инспекторът и нощта"също го използва, защото го познава. Тоест, ако се намери режисьор, който да им даде други роли, те с таланта си ще се справят. Но си остават търсени за комедията и телевизионните шоутата. И Рачков е много добър артист, гледала съм го в роли, където може да бъде драматичен. Единствено Мариус Куркински, който е много комедиен, но заедно с това и много драматичен, си прави сам моноспектакли. Той пое по свои пътища, намери своя театър. Той си намира материалите, той си се режисира, той си прави всичко. Рисковано е много, но той успя с Чехов, после с Хайтов, направи и постановки като режисьор. Камен Донев също тръгна нататък. Иска се друг тип организация и воля – „аз съм сам воин на коня и работя дръзко и смело да стигна до край". Мариан много пъти го карам да направи един моноспектакъл, но той все казва: „Още не ми е дошло времето".