Съчетахме урок по сръчност с урок по родолюбие

Поканиха ме в местното читалище да водя курс по ръкоделие с госпожици до 3 клас. Предоставиха ми пълна свобода при избора на теми за заниманията.

Имам долу-горе представа каква е нагласата на днешните деца, какви са им интересите и доста се замислих с какво да започнем, че да им спечеля вниманието. Още повече, че не ги познавах.

Реших, че все още играят на кукли и ще им бъде интересно да ушием нещо за тях, пък покрай тоалетите ще научат нещо и за тъкани, стилове, изработване на облекла и т.н.

Като обмислих по-добре идеята си, стигнах до извода, че един урок по родолюбие и етнография ще им е от полза и реших да направим национални носии за куклите. На първото занятие се запознаха с етнографските области в страната, характерните носии за всяка. Бях занесла няколко енциклопедии, та ги видяха и на снимки.

Показах им мостри от подходящи платове и ги помолих да потърсят из домовете си стари дрехи, забравени някъде герданчета от мъниста, парченца дантели и ширити. Справиха се чудесно. Събрахме доста материали и съобразно тях решихме какви да бъдат носиите.

Първо избрахме червено и черно сукно за сукманите и бяла тъкан за ризите. Уших ги по размерите на куклите, пришихме бели и черни дантелки, направихме престилките и от опал кърпите за глава. Нашихме мъниста и пайети за украса.

После направихме изложба и поканихме близките им да я посетят. Всички бяха толкова горди – децата с творенията си, а родителите с децата си. Аз също, естествено.

И най-ценното беше, че госпожиците ме приеха за приятел, което си е голяма чест.