И за нейния създател – най-дълго кметувалия кмет на София

Няма подобно невероятно място за софиянци като китната пътека, която свързва селата Бистрица и Железница. Малко е да кажем, че тя се намира „в полите на Витоша". Тя просто е „под полите" на вулканичната планина.

В събота и неделя тя е по-многолюдна от бул. „Витоша" в столицата. Сред вече тучна зеленина стотици хора правят „кардио" прехода си. Казвам „кардио", защото по пътеката няма почти никакви баири и навярно това е причината да я наричат „пенсионерската пътека". И точно затова е пълно както с по-рано родени хора и техните внуци, така и с по-ленивички младежи, които, след интернет най-много обичат природата.

Пътеката е дълга около 4 км. и се изминава за около 2 часа спокоен ход. По нея почти няма корени и камъни, които да спъват разтворилите се в природата – като капка мастило в чаша вода – туристи. Тя плавно пресича по склона на Витоша и е като венец на красивата планина.

До нея се стига много лесно. Идете с нещо до центъра на Бистрица и оттам надясно към планината. Няма начин да не я намерите, който и да питате, ще ви упъти. На връщане от Железница може да вземете автобус или маршрутка за София. Или обратното.

Пътеката е отлично поддържана

Навсякъде е чисто, с изключение на някои от многобройните места за почивка и хранене. Какво да се прави – както казва актьорът Камен Донев, българските туристи правят излет, за да се наядат на теферич, след което почват да ходят. По малка и по голяма нужда.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

През целия маршрут на пътеката има табели кое какво е. Освен това, като смътен спомен от соца, има и табели, който дават морално-етични съвети. Някой умни, други – наивни, трети – носталгично смешни.

По средата на пътеката е енергийното вековно дърво. Всеки, който мине, слиза до него. Препоръката е да го прегърнеш поне за 5 минути. Опитвал съм – наистина ободрява и дава сили.

Тази райска пътека е дело на Иван Иванов, български инженер, роден през 1891 г. Бил е кмет на София по време на Втората световна война. Малко хора знаят или са чували името му, а той е

най-дълго управлявалият кмет на столицата

– цели 10 години, три месеца и 15 дни...

Майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му е герой от Балканската и Междусъюзническста война.
Иван Иванов е учил в Стара Загора, след това във Военното училище в София, а през 1915 г. е завършил инженерно строителство в Мюнхен. Там се среща с бъдещата си съпруга –германка, с която имат три дъщери. През Първата световна война е бил в Македония, където ръководел строеж на жп линия. През 1919 г. Иванов е назначен за зам.-началник на водоснабдяването на София, а през 1934 г. става кмет на града.

Идеята столичани да пият рилска вода се родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода. Първият негов етап София-Бистрица е бил готов през лятото на 1926 г., а вторият – Бистрица-Рила, е завършен през 1933 г. Така с бистра рилска вода е напълнен специално построеният басейн на стадион „Юнак" на 23 април 1933 г. По този начин е открит рилският водопровод.

Та като строил водопровода с най-сладката вода за софиянци, Иванов решил да остави още едно добро за хората. Направил им пътеката. Сегашните столичани пък му се отблагодаряват като му посвещават специален билборд в началото на „пенсионерската пътека".

Казах „сегашните". За бившите – срам. Веднага след превратът на 9 септември 1944 г. Иван Иванов е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него били икономически, но след като не могли да се хванат за нищо, станали политически.

Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир край столицата. От Москва обаче идва отговор, че

България с има световен хидроинженер – Иван Иванов

Тогава, в затвора, Иванов започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията.

Две години по-късно Иван Иванов е помилван, а язовир „Бели искър" е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. Наречен е на името на Сталин.
Но, млъкни сърце.

Какво да ви разказвам повече. Първо вижте снимките, които съм направил специално за вас. После, водени от промоцията, идете още следващия уикенд – може и да се видим.
Ойлари-и-и-и-и-и-пи-и-и-и-и-и-и!

Снимките са на автора.