Женската душа. Кой ли не пожела да я опише, очертае, сложи граници с визов режим, накипри по негов вкус? Кой ли не я натъпка в социологически изследвания и нареди по възрасти. А кой, моля, я разбра?
Само една жена може да вдигне воалите и копринените шалчета на другите Еви. Да се опита да прозре какви ги вършат в тъмното и без свидетели, да разгримира маскираните им лица, да размени плача за весела песен, да върже немирните им кичури за шарени балони.
„21 истории на жени" пише под заглавието на книгата „Фитнес за женската душа". Преживелици, случили се на непознати момичета: кои пораснали, кои бързащи да узреят и други – полагащи усилия да задържат младостта на тялото и духа.

Много жени попадат в капани, за които не са подготвени. Никой не им е говорил за ревността, за секса, за неразбирането, за криволичещия път от девствеността до изневярата. Майките понякога са прекалено заети със своя личен свят, с неразгаданите си страсти и не начертават план за пътуване на дъщерите си към порастването. Оставят ги сами да си трошат главите и да се превръзват с чаша вино и водене на личен дневник, или откровеност до разнищване пред първия срещнат. Когато душата е „бременна" – време е да се роди споделянето. Време е да бъде изслушана.
Събка Дякова – Чехович отваря пред нас страници от съкровените мигове на женската душа. Няма фалш, преиграване, а искреност. Авторката не осъжда, не съпоставя, не рамкира. Оставя Нели, Наталия, Юлия да изливат насъбралото се и да превръщат черната вода в златна. „Историите в книгата не са взети от сухите протоколи на моите работни срещи с клиентите ми като психолог, а както всяко споделяне и всяка книга – те са вид психотерапия", споделя в предговора авторката.

Героините й не хленчат, не търсят милост или прошка, не настояват за отменяне на присъди, те ни разказват за опитностите си, за надмогването на трудностите, за преобразяването им. Тишината е заменена с говорене, цупенето с разбиране и вслушване в самия себе си, за неотключващата се врата е извикан ключар.
„Фитнес за женската душа" не е самоцелно разголване, демонстрация на слабия пол, заигравка с изтънялата от диети и упражнения днешна жена, а опит за опознаване и насърчение да погледнем лицата си и да не останем единствено със сутрешния тоалет и вечерното сваляне на мазилата. Душата като акордеона се свива и разтяга – в зависимост от обстоятелствата. Мелодиите те плашат, водят те да танцуваш, пролазват тръпки по тялото ти. Говоренето разтоварва, разкъсва дрехите на прикритостта, счупва параваните, за които се крием от чуждото мнение и най-вече от укорите на родители или израстнали деца.
Първата книга на авторката, психотерапевт по професия, но с нежна и романтична нагласа, приковава вниманието на читателя защото звучи неподправено и искрено. Липсва осъдителност и вкарване в правия път. Можеш да откриеш историята, която е най-близка до характера и съдбата ти, да разгадеш знаците на неуспеха и спъванията си. Без да се запознаваш очи в очи с посестримите си поуките им са за общо ползване, те са готови житейски уроци.

Книгата е съставена от три цикъла: „Малкото момиченце в нас", „Женствеността и тялото" и „Голямата жена". Заглавията им обединяват изповедите и ни водят от стъпало към стъпало във формирането, загубването на илюзии, счупването на кривите огледала към израстването. С всяка следваща история разбираш, че миналото не е срамна тайна, а компас и мъдрост.
„Фитнес за женската душа" е като вълшебна пръчица. Разказите на жените, намерили отново себе си, пътя към себеопознаването и към семейството или любимото занимание, е знак, че и другите имат шанс да се изправят след загубата, след поражението, което са изживели и драматизирали с черногледството си.
Една грешка е просто грешка. От една грешка не си белязан с погрешност за цял живот. Съпването отваря очите за малките камъчета, насочва те да внимаваш, но и да се радваш на пеперудите и надничащия в прозореца ти нов ден. Една непозната се е изправила и е събрала разпилените по пода изкуствени перли от гердана си. Ти защо казваш, че не можеш. Преди да си пробвала веднъж, три пъти, сто пъти... не се отказвай. Тялото се развива с гимнастика. Душата с приласкаване и доброта. Наше право е да се заровим в болките и да раждаме болки. Не е ли по-разумно и естествено да надскочим и иронизираме станалото?
Момиче, ашладисай си вяра!

Рецензия :Христина Панджаридис