Орис човешка, орис немечтана

 "Ти знаеш ли малката бяла къщурка на речния бряг? Тя е положена на четири големи камъка. Има само едно прозорче и то гледа към равната шир на тихата река. Като запалена лула дими високият комин на къщичката. Една снежнобяла завеска потуля светлата къщна стаичка. Когато прозорчето е отворено и вятърът играе със завеската, параходите бягат надоле и пътниците думат:
— Бялата къщурка ни маха със своята кърпичка. Сбогом!"

Ангел Каралийчев произхожда от бедно и не особено грамотно семейство, което обаче не е пречка за неговите литературни изяви. Още като ученик прави първите си стъпки в поезията, а по-късно започва да пише и забавни къси разкази. Младежът, както повечето творци по онова време, е вечно с празни джобове и празен стомах, поради което приятелите му измислят прякор - Множко Гладнев.

Той приема прякора с усмивка и присъщото си чувство за хумор, при все че е честолюбива натура. свикнал да се движи в обкръжението на хора със своя светоглед, Ангел приема и закачките подобаващо. Негови близки приятелки са Бела и Дора Габе, като Дора Габе е тази, която му показва пътя на детското творчество, забелязвайки талантът му да пише за тази специфична аудитория. Бела пък го среща с любовта на живота му - Вела Ушева. През 1927 година Вела Ушева е изгряваща звезда в Народния театър. Учила в Берлин, израснала в триетажна къща в центъра на София, Вела е имала живот твърде различен от този на младия поет и вероятно срещата й би била невъзможна без намесата на "съдбата" в лицето на сестрите Габе.

Майка й - Елена Ушева - първа в България започва да популяризира българските шевици и със собствени средства прави изложби в Брюксел, Париж и Прага,  дори създава училище за българско везмо и бродерия.

Именно от нея младата жена наследява тънък художествен усет, както и любов към родната традиция. Облечено в национална носия, момичето рецитира български стихове в чужбина и дори отказва кариера на киноактриса в САЩ заради любовта си към родината. 32 годишната Вела е все още неомъжена, което кара майка й сериозно да се опасява, че дъщеря й ще прекара живота си сама, когато Бела Габе й предлага да я"сватосат" с по-младия Ангел. Първоначално Елена Ушева е скептично настроена, но още при първата им среща всичките резерви, които има се изпаряват.

Вела жъне успехи на сцената, тя играе с големи имена на нашия театър и й предричат бляскаво бъдеще. Макар и няколко години по-голяма, актрисата бързо разбира , че има истински мъж до себе си. Разходките им с Ангел Каралийчев се превръщат във всекидневие. Той я чака след преставление,но освен букет й поднася и своята тежка ревност. И така се стига да поставяне на ултиматум - да избира между театъра и него.

Младата жена без колебание избира театъра и същата нощ Каралийчев се прострелва в гърдите. Куршумът минава на сантиметри от сърцето и засяда под кожата на гърба му. Там той остава до края на живота му като спомен за голямата любов. Дни наред в болницата се борят за живота на писателя и накрая успяват да го спасят.

Колебанията на актрисата продължават още година, докато на първи февруари 1931 година, година двамата млади се женят.

Вела сама бродира булчинската ви рокля с везмо от червена коприна и прави истински фурор по време на медения месец на двамата в Париж. Щастието обаче не трае дълго - първородният син на семейство. Две години по-късно им се ражда и момиченце, което кръщават на  писателката Анна Каменова, която е Анна Каменова.

Мъничката Ани е много хубаво и здраво дете, дори печели конкурс за най-добре гледано бебе. За любимата си мъничка дъщеричка Каралийчев започва да пише и най-любимата детска повест "Ането".
Но, уви, и тази радост не трае дълго, през 1938 година, ненавършила две годинки, Ани, малката дъщеричка на писателя също си отива от земния свят, без да дочака излизането на повестта, която баща й е посветил на нея.

Тази житейска катастрофа сломява окончателно и Вела, и Ангел, те решават никога повече да нямат деца. Писателят за кратко оставя перото, но за кратко...след това създава едни от най-прекрасните детски произведения, влагайки в тях цялата си нераздадена любов.

"— Ане, къде си, Аненце?
Няма кой да му полее, за да си измие ръцете.
Няма кой да му сипе топла чорбица от гърнето. Няма кой да му постеле леглото. Няма кой да му каже лека нощ. Милият дядо Иван! Ами тя как ще прекара нощта в тази страшна гора? Ако се появи мечката и започне да ръмжи — накъде ще бяга? В коя дупка ще се крие? Тревога изпълни мъничкото сърце на самотното девойче."