Анкета

Ще участвате ли в Референдума?

Да - 56%
Не - 32.1%
Не съм решил/а - 11.9%

Гласували: 159
Глсасуването за тази анкета е приключило на: 20 01 2013
Елин Пелин - мъдрецът на българското село
стил - имена
Параскева Стоянова   
сряда, 18 юли 2012 г. 06:07ч
Посещения: 852

„Книгите са като хората: когато остареят стават мъдри."

Елин Пелин, снимка УикипедияЕлинпелиновата мъдрост не остарява, а може би, преминавайки от поколение на поколение трупа още отенъци и придобива своеобразна завършеност.

Ако потърсите информация за Елин Пелин из глобалната мрежа ще се натъкнете на две дати, отбелязани като негови рождени – осми и осемнадесети юли 1877 година.
Но конкретиката на датата едва ли има някакво съществено значение.Димитър Иванов Стоянов се ражда в малкото селце Байлово, но расте в семейство, в което образованието и културата са издигнати на пиедестал. Закърмен с „Рибния буквар" и стиховете на Вазов и Ботев, малкият Димитър страстно поглъща всяка книга.

Четенето се превръща в голямата му любов и в ранна младежка възраст вече добре познава българските и руските класици. Другата му голяма страст е рисуването, което го подтиква да кандидатства в Рисувалното училище, но не бива приет, затова продължава да се занимава в учителстване и прави първите си стъпки като писател. В началото по-на сърце му е поезията и първите му опити за писане са римуване, но в един момент разбира, че стихът не може пълно да изрази всичко онова, което иска да каже и разкаже и постепенно все повече отделя внимание на прозата. Изучил до най-малкия детайл селския бит и душевност, писателят открива зад идиличното и битовото определени социални тенденции , които стават и основата на първите му зрели разкази: „Напаст Божия", „Ветрената мелница", „На оня свят", „Гост", „Андрешко", „Пролетна измама". Елин Пелин – псевдоним, който сам избира през 1897 година, познава добре, както душевността на обикновения човек, така и пороците на онези, които са се накичили с власт и с майсторското си перо, въоръжено с тънък хумор и голяма доза ирония, изобличава язвите на обществото. Осмивайки той показва и същевременно заклеймява. Езикът му е лек и речта му е общодостъпна, което прави произведенията му снимки на една селска действителност и нрави, които са характерни за онова време, а за жалост някои от тях валидни и в съвремието ни.

„Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро."

Пише писателят в „Пророк" и прави всичко възможно да изобличи злото, възвеличайвайки по един човешки начин доброто.

Скултура на Ян Бибиян и дяволчето Фют в София, скулптор Николай ЗиковПрез 20-те и 30-те години на 20 век Елин Пелин твори предимно за най-малките – това са лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. От тези му произведения бликат ведър хумор и жизнелюбие, те са жизнеутвърждаващи и забавни. Дали има някой, който да не е чел вечния юношески роман — „Ян Бибиян" (1933) и „Ян Бибиян на Луната" (1934), който е написан с изумителна фантазия и чувство за хумор.
„Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка." – това е веруюто на писателя, което той следва през целия си живот и успява да улучи точната, златната мярка на казването.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Димитър Стоянов е подписвал произведенията си не само като Елин Пелин, използвал е и псевдонимите Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина. Търсел е себе си като писател, разкривайки народопсихологията на българина с финия усет на разказвач-психолог. Това прави творбите му общодостъпни и популярни не само в Родината, но и извън нейните предели.
Важното е обаче, че поколения българи се потапят в редовете, които ни е завещал, за да се върнат години назад, установявайки, че все още има пороци за изкореняване.

Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях.
Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта.
Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя.
Невидени очи скоро се забравят. — „Косачи"

Елин Пелин

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Защитен код
Обнови

Подобни статии:
По-нови статии:
По-стари статии:
< Предишна статия   Следваща статия >
Последна промяна от сряда, 18 юли 2012 г. 10:56ч
 

Вижте още статии от този автор