Прави каквото трябва, да става каквото ще

Като всеки човек и аз преминах добри и лоши моменти в живота си. След дълъг семеен живот пътищата ни се разделиха. Децата поеха своите си пътища и аз останах сама. Събрах куража и ината си и започнах да търся пътища да изляза от „дупката“. Работата ми е тежка, но намирах време да пътувам, да се занимавам с хобитата си и най-вече да чета. Четох книги, списания и рових много из необятния интернет. С времето си съчиних

правила за поведение,

- Не трябва да се тревожа за вчерашния ден! Той вече е минало, не мога нищо да променя в него. Ако се тревожа – само ще се изнервя и загубя устрема си. Мисля си, че съм постъпвала правилно в ежедневието си и това ми дава увереност, че:

- Не трябва да се тревожа и за утрешния ден, защото по същия начин ще давам максималното от себе си, а другото не зависи от мен.

- Животът ме научи да поглеждам в огледалото и да виждам себе си! Да ценя себе си, защото с тази личност съм по 24 часа в денонощието. Как ще живея с нея, ако не я харесвам?! А ако не върша правилните неща, как ще се понасяме...?

- Трябва да ценя всичко на което ме е научил животът, на това което ми е дал и продължава да дава! Винаги съм помагала на всеки, който е имал нужда от помощ, а ако не съм могла – честно съм казвала, че не мога...

- Научих се да не вървя само по утъпканите пътища, променям маршрутите си, променям мислите си, търся постоянно нови идеи, променям жилището си, Търся ново и непознато, за да науча повече!

- Страхувам се, но преодолявам страха си. Имам си девиз – „Като не мога да напредвам, кръгом и пак напред!"

- Вяра в доброто! Губя и я намирам отново, но сигурна съм, че ми помага повече вярата в доброто, отколкото отчаяние или нещо друго.

- Не съм съвършена, но и никой не е! Опознавай други хора и позволявай да опознават теб. Както е казал един мъдрец – „Не съществува съвършенство в този несъвършен свят."

- Този живот си е мой! Значи трябва да живея така, че да съм доволна аз, а не хората или съседите или... Обратното не ме успокоява когато съм сама със себе си и честна пред себе си...

Спомням си думите на много болен човек,

Дълго търсих думи с които да отговоря... и не намерих. Мъчно ми беше за този човек. Вършех си работата край него, но той не продума повече и само гледаше през прозореца. На следващото ми дежурство вече го нямаше, но думите му останаха в съзнанието ми и това е още един от уроците, които научих в този живот.