Убий профил, спаси човек

„Вие не сте хора, вие сте профили”, беше най-смисленият статус тази седмица, който пълзеше из мрежата. Баба, дядо и внуче са вътре в здрав контакт. Вече всички са в матрицата и излизане няма отникъде. Статистиката е категорична - възрастовата граница се вдига и пада – няма непросветени. Ако има, те са нарочно изключили се – не искат да са част от масовката.

Бързото изкуство не само прилича на кич,

какъвто често е животът ни – без претенции за естетичност, но става и норма. Имало едно време, когато диалогизирането със себе си или е било гениално изкуство, или шизофрения. Сега патологията дебне от всякъде - може да е статус, който само човекът, написал го, си харесва, може да е агресивната логорея – пенкилерщина, или мнителна конспирация, когато някой си е направил 6 различни профила и те му играят клакьори. Днес е времето на автоизкуството – азът като предмет и обект на себе си. Мрежата като социум не е просто бягство от реалността, тя е отчуждение от възможните Други и среща със собствените си проекции. В тази игра на Аз и алтер-Аз лека-полека изчезва непосредствената диалогичност, в която основно правило е, че освен да кажеш, искаш и да чуеш.

за тези, които раснат там

и нишките, на които се гради културността им са безкрайно крехки.

С две думи – мишката не уби книжката, уби секса. Но да оставим секса на страна. Все пак, той винаги е вторичен. Поне за хората е, ние за животните днес не говорим. Едно на ръка, че на тях можем още да завиждаме – с днешна дата те все още се докосват. Общуват на живо, както се казва.

Братя Уашовски бяха гениални, защото преведоха на кинематографичен език идеите на Платон и дадоха някаква светлина в тунела на Пещерата, в онази, в която сме напъхани и ни пречи да видим истинския свят, та виждаме само сенките... Едно време най-мъдрият сред мъдрите – Платон изгони поетите от идеалната държава. Горкият, какво ли би казал за всички аватари.

Реалността е отражение на идеите

А виртуалната реалност е отражение на отражението, също като поетическата действителност, че и още по-зле, защото – тази мрежовата – все по-малко съзнава, че е изкуствена и си вярва, че е истинска.

Все пак, хората, които сме живели преди ерата на нета имаме идея, наглед, опит, за света, какъвто е, за света на докосването, а не за този, в който аватар обича аватар. Да, мрежата прилича на място, в което, като че ли душите се срещат. Да, признавам, в мрежата е божествено. Нямаш възраст, нямаш пол. Можеш да се сътвориш мъж или жена. Можеш да се избереш от безкрайното много възможности, да бъдеш точно, това, което харесваш. Можеш да си направиш свят по свой образ и подобие и да му бъдеш шеф. Това преди му се викаше романтично бягство в измислен свят, и психично отклонение му се е казвало също, поне според квалификатора на болестите често се среща като симптом за болест на ума. Затова, преди да вляза в новата мрежа от виртуални контакти, си казах – „Не прави този профил, докосни някого".