Информационен бюлетин

Игра НАМЕРИ

Ключовата Фраза НАМЕРИ и всяка седмица награда-изненада СПЕЧЕЛИ!

Анкета

Каква беше изминалата година?

Социалните мрежи като социум
стил - хоризонти
Антония Янакиева   
четвъртък, 27 октомври 2011 г. 07:30ч
Посещения: 518

Убий профил, спаси човек

„Вие не сте хора, вие сте профили”, беше най-смисленият статус тази седмица, който пълзеше из мрежата. Баба, дядо и внуче са вътре в здрав контакт. Вече всички са в матрицата и излизане няма отникъде. Статистиката е категорична - възрастовата граница се вдига и пада – няма непросветени. Ако има, те са нарочно изключили се – не искат да са част от масовката.
Социалните мрежи са новите религии. Каузите са техните богове и, както фаст фууд, бързо се сменят. Отпадат и раждат се, в забравата на тоталното Много. Чалга стайл и джаз стайл – невъобразима еклектика. На една страна тийнейджър се индентифицира с псевдоидоли, от друга се лее лесен неморал на застаряваща ергения, от трета те хваща за гушата нахална политика. Карнавал. Много музика, ексихибиционизъм и абсолютна изкуственост, но не просто карнавал, а в онзи си смисъл – изкуство. Защото всяко действие, което търси дори един като публика, е преднамерено и се превръща в артефакт. Нетът му придава значимост – публикува го, материализира го. Превръща го в нарочна реалност – изкуство.

Бързото изкуство не само прилича на кич,

какъвто често е животът ни – без претенции за естетичност, но става и норма. Имало едно време, когато диалогизирането със себе си или е било гениално изкуство, или шизофрения. Сега патологията дебне от всякъде - може да е статус, който само човекът, написал го, си харесва, може да е агресивната логорея – пенкилерщина, или мнителна конспирация, когато някой си е направил 6 различни профила и те му играят клакьори. Днес е времето на автоизкуството – азът като предмет и обект на себе си. Мрежата като социум не е просто бягство от реалността, тя е отчуждение от възможните Други и среща със собствените си проекции. В тази игра на Аз и алтер-Аз лека-полека изчезва непосредствената диалогичност, в която основно правило е, че освен да кажеш, искаш и да чуеш.

Всичко това е спекулация, теоретизиране, т.е не толкова страшно за хората, които са живели преди новата ера на социалните мрежи. Ужасно е

за тези, които раснат там

и нишките, на които се гради културността им са безкрайно крехки.

Беше модерно преди десетина години да се говори, че мишката ще убие книжката. Даже кандидат-студенти писаха за казуса, който оплака книгата като битие. Не стана точно така, но пък мрежата нанесе куп други поражения върху човешкостта. Последните изследвания на НСИ твърдят, че скромен един процент от българите например прави секс всеки ден. От хората в активна възраст само 2,3% можели да се похвалят с това. Нараснало е обаче времето, което се отделя за занимания с компютри. При предишното изследване за това, как се разпределя времето, правено преди десет години, практикуващите физически ласки са били доста повече, твърди статистиката.

С две думи – мишката не уби книжката, уби секса. Но да оставим секса на страна. Все пак, той винаги е вторичен. Поне за хората е, ние за животните днес не говорим. Едно на ръка, че на тях можем още да завиждаме – с днешна дата те все още се докосват. Общуват на живо, както се казва.

Братя Уашовски бяха гениални, защото преведоха на кинематографичен език идеите на Платон и дадоха някаква светлина в тунела на Пещерата, в онази, в която сме напъхани и ни пречи да видим истинския свят, та виждаме само сенките... Едно време най-мъдрият сред мъдрите – Платон изгони поетите от идеалната държава. Горкият, какво ли би казал за всички аватари.

Реалността е отражение на идеите

  А виртуалната реалност е отражение на отражението, също като поетическата действителност, че и още по-зле, защото – тази мрежовата – все по-малко съзнава, че е изкуствена и си вярва, че е истинска.

Все пак, хората, които сме живели преди ерата на нета имаме идея, наглед, опит, за света, какъвто е, за света на докосването, а не за този, в който аватар обича аватар. Да, мрежата прилича на място, в което, като че ли душите се срещат. Да, признавам, в мрежата е божествено. Нямаш възраст, нямаш пол. Можеш да се сътвориш мъж или жена. Можеш да се избереш от безкрайното много възможности, да бъдеш точно, това, което харесваш. Можеш да си направиш свят по свой образ и подобие и да му бъдеш шеф. Това преди му се викаше романтично бягство в измислен свят, и психично отклонение му се е казвало също, поне според квалификатора на болестите често се среща като симптом за болест на ума. Затова, преди да вляза в новата мрежа от виртуални контакти, си казах – „Не прави този профил, докосни някого".

Коментари  

 
0 #1 Венцеслав Станчев 2011-11-10 22:36
И все пак нали не искаме да кажем, че "днешните млади" са по-лоши? Мисля, че те просто са други. Ами и ние бяхме "други" на тяхната възраст. Баба веднъж много се възмути - видяла ме да прегърнал момиче и си вървим. Трябва все пак да е било по тротоара, инак още по-лошо. Май и по Платоново време "днешните млади" са били хокани, упреквани, възпитавани, наказвани, порицавани, наставлявани? Същото е и като речеш "в нашия динамичен век", или "не ми стига времето", или "малко са ми парите". Съгурно и те ще си изградят своя "нормален" свят, а като сдобият внуци, ще споделят в нещо като "50+". Дори да се разбягат по Испании и Патагонии, нека. И нека не жаля, че комуникацията днес не е от моя привичен вид, нито че те бързо се сприятеляват със секса. Мигар те не стават по-ранозрели, по-трезви към онова, което за нас беше почти тайнство? Та нали обичта идва след бурната любовна "болест", а любовта следва секса. Тъкмо тези революции - сексуална и инфо - дават възможност за повече свобода.
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Защитен код
Обнови


Подобни статии:
По-нови статии:
По-стари статии:

Последна промяна от четвъртък, 27 октомври 2011 г. 10:07ч
Банер