Едни от най-красивите саксийни цветя съдържат токсини

Все още е зима и единственото „живо зеленко", на което можем да спрем поглед в градската сивота, са саксийните ни красавици. Много от тях обаче произлизат от джунглата, а там животът е безмилостен и всяко живо същество пази живота си с каквото може – бодли, отрови, парещи приспособления.

Винаги съм била много внимателна когато чистя жълтеещите листа на коледната си звезда – знам, че „млечката" ѝ е опасно отровна. Е, оказва се, че тези твърдения са малко пресилени. Белият сок наистина съдържа дитерпени и тритерпени, макар и в неголямо количеството. Той може да причини раздразнение на кожата (до дерматит) или на стомаха, ако се погълне, а при по-чувствителни хора (всъщност само деца могат да решат да опитат растението на вкус) може да се стигне до повръщане и разстройство.
Все пак с пресния бял сок трябва да се внимава – ако попадне в очите може да причини временна слепота.
Виж, за котките растението е по-опасно. Ако са в „тревопасен" период, поглъщането на по-голямо количество листа може да е фатално за тях. Чувствителни към него са и останалите домашни любимци – кучета, зайци.

Гледам коледна звезда (Euphorbia pulcherrima) от има-няма 15 години. Беше моята гордост, защото тогава нямаше натрупан опит в отглеждането ѝ по нашите земи, форумната култура още не бе развита и всеки любител на саксийната флора се справяше сам. На всички приятелки звездата им умираше след сезона, а моята бе станала истински храст – екзотичен, чепато разклонен (почти не я подрязвах), а наближеше ли Коледа грейваше в червено. Пиша в минало време, защото това продължи до преди 2 г., когато дъщеря ми в първия си пристъп на загриженост за домашните растения я беше окастрила до... чуканчета. Сега чета, че горе-долу така трябвало да се прави с коледната звезда с настъпването на лятото, но моята така и не успява да се съвземе – само дето е жива, все пак. Сякаш за наказание, всичките нейни дъщери (отгледани от резници) също не червенеят, а листата им никакви ги няма. Това се случи и на подарената ми преди два месеца разкошна коледна звезда.

Не знам причината, защото ги държа на светло и хладно (под 20 градуса), но далеч от течение – както те обичат, поливам само когато почвата е изсъхнала. Торя с комплексен тор през лятото, а по време на цъфтежа (теоретичен в случая) – с повече калий в сместа. Не слагам под кашон, за да осигуря дълга „нощ", но и никога преди не съм го правила. Казват, че цветята страдат, когато стопанинът им има трудности – поемат върху себе си част от ударите. А истината е, че детето ми е в труден период и дели стаята си с тази част от домашния цветарник.

Но да се върнем към отровите. Има други видове от нейното семейство Млечкови (Euphorbiaceae), включително и градински цветя, чиито фитотоксини – главно терпени, дитерпени, алкалоиди и глюкозиди, както и токсини от рода на рицина и кумарина, които може да предизвикат наистина сериозно и болезнено възпаление на кожата или лигавицата. За някои терпени се твърди и че са канцерогенни.

Едно от растенията от тази фамилия, носещо името кротон или по-точно градински кротон, макар у нас да се отглежда в саксия, (Codiaeum variegatum, род Codiaeum) стана много популярно през последните години. Листата му са или изпъстрено зелени или с ярки цветове и шарки, а някои и с неочаквани форми – усукани, като гребен или дори като рога на лопатар.

Популярно, но и доста капризно растение – търговците трябва доста да печелят от него. То нито за ден не трябва да изпитва жажда – влагата и на почвата, и на въздуха трябва да са високи. Не обича смяната на температурата (минимум 16-18 градуса), трябва да се пази от течение и да е далече от отварящи се прозорци. Ако пострада, листата му вехнат и падат. Ако светлината му е малко, ярките му краски се губят. Наскоро ми подариха един такъв красавец с усукани и завити на всички посоки издължени листа – докато проверя какво му трябва, и той успя да загуби 2-3 листа. Навреме взех мерки, та вече се оправя и пуска нови.

Сокът на кротона също е токсичен, ако се изяде която и да е част на растението – дори и в малки количества. При контакт с по-чувствителна кожа причинява екземи.

Хубави, но коварни жени в саксия

Друго ценено през зимата растение заради разкошните му цветове е амарилисът (Amaryllis belladonna и Amaryllis vittata). Не бъркайте познатата бела дона с него – тя е от друго отровно семейство и едва ли някой я отглежда в саксия. От семейството на амарилиса – Кокичеви (Amaryllidaceae; Haemantheae), е и хипераструмът (Hippeastrum sp.), с който често се бърка, дори от цветарите.

                                                                                  Продължава...