С музика и оригами художничката Емилия Скотник възкресява прекрасната легенда за 1000-та жерава, които сбъдват желания

Емилия Скотник – крехка, миниатюрна и фина, почти като японка, с изящно излъчване и горящи кафяви очи. Откривам я на 19 март в сърцето на София - в една малка галерия на ул. „Веслец" с емблематичното име „Human Thinks", където в рамките на проекта „Японски музикален ресторант" художничката води курс по оригами за желаещите да се докоснат до това изключително и екзотично изкуство.

Срещата ни е дни след опустошителното земетресение в Япония, последвалото цунами и ядрената опасност в централата „Фукушима". Случващото се в страната на изгряващото слънце е превзело новинарските емисии, а легендата, че ако сгънеш 1000 жерава, ще се сбъдне най-съкровеното ти желание, увлича хиляди в молитва за загиналите и страдащите в Япония.

Питам художничката за отношението й към случващото се там и мнението й за тази изключителна нация. „Японците са невероятни хора, доста организирани и сплотени. Сигурна съм, че ще се оправят и дори ще станат още по-силни. Сгъвам ежедневно жерави и се моля за тях", казва Емилия Скотник. Споделя, че още не е била в Япония, но някой ден със сигурност ще отиде. Възпира я чувството, че ако стъпи там, никога няма да пожелае да си тръгне, защото има толкова много, което не знае за тези хора, а иска да научи...

Емилия е от Пловдив. След гимназията в родния град учи педагогика в австрийския университет "Грацер Дозоцеум", профил рисуване, а след това - ръчна хартия и японско дърводелство при професор Кристоф Хенриксен в Мюнхен.

Споделя, че първите й занимания с оригами са още от детската градина, в която баба й преподава. След известно прекъсване отново започва да се занимава с това изключително изкуство и така се явява идеята за оригами бижута и осветителни тела от оригами. Вече 7 години Емилия Скотник не спира да сгъва хартия, среща се с различни хора, които обичат това изкуство и обменя с тях опит и знания.

„Оригами ми даде много и продължава да го прави – казва Емилия Скотник, - дари ме с търпение, прецизност, наблюдателност, разви пространственото ми и стратегическо мислене. Даде ми желание да споделям с другите и ме накара да поглеждам към живота и проблемите по друг начин, да намирам решения за тях. Обогати ме със страхотни качества".

Когато практикува, чувства, че духовете на известните оригамисти я напътстват. Когато се опитва да създаде нещо ново или да пресъздаде вече готова диаграма, духът е постоянно около нея.

Докато разказва за технологията и тънкостите на оригами Емилия се оживява, очите й грейват, лицето засиява. Споделя, че за някои фигури са необходими от 100 до 200 сгъвки. Говори увлекателно и с любов как с помощта на оригами са постижими фигури от геометрията, които не могат да бъдат пресъздадени с друга технология.

Всичките си проекти художничката финансира със собствени средства и спестявания. За момента не е намерила подкрепа от организация или институция. Мечтата й е да работи с детски градини и да разкрива пред децата тайните на оригами – правила го е няколко пъти на свободна практика, но замисля да го превърне в постоянно занимание. Благодарение на това изкуство се развиват много умения и качества, твърди тя. Работи се едновременно с лява и дясна половина на мозъка, с двете ръце, развива се фината моторика, модулна реторика, пространствено мислене, усет, търпение. Дори в някои болници в САЩ заради точно тези особености на изкуството се използва като средства за комуникация и лечение. А за любителите на високите скорости и автомобилите може би ще е интересно да научат, че оригами се използва дори в автомобилостроенето, където предпазните въздушни възглавници са сгънати на принципа на оригами.

В момента Емилия Скотник е част от проекта „Японски музикален ресторант", в който участват и две изпълнителки на японска традиционна музика – Такара Хашимото, певица сопран, която от 5 години живее и работи в България, и Сумийошиори Такехиса – изпълнителка на иструмента „кото". И двете са дошли в България като доброволки по проект за популяризиране на културните ценности на Япония, а след присъединяването на България към Европейския съюз, когато спират да изпращат доброволци, остават да живеят и работят тук.

Проектът, освен музика, включва традиционна кухня, суши и обучение по оригами и калиграфия. Той е направен за тези, които искат да се докоснат до културата и традицията на Японците. Предстои представянето му в Пловдив, а след това в Русе. „И така град по град искаме да обиколим България, като покажем тези хубави страни на Япония и обогатим културно хората, които искат да научат повече за тази изключителна страна", допълва Скотник.

Разказва, че веднъж в масажното студио влязъл мъж – Нестор, с проблеми в рамото, заговорили се и от дума на дума се разбрало, че той е учител по рисуване, точно като Еми. Съвсем спонтанно Нестор я поканил да преподава оригами в гимназията „Нешо Бончев" в Панагюрище. „Приех с голяма радост предоставената ми възможност. Нестор заплащаше моите пътни до там и обратно от личните си средства. За мен такъв човек е за пример в нашето образование", допълва с възторг художничката, сравнявайки младежа със съвременен будител.

Днес плътно до нея е съпругът Йовко – аниматор-художник, вече доста запален по оригами. Запознават ги общи приятели през януари 2010 г. „Никога няма да забравя това, беше сряда, запознахме се навън, а после в дома на нашите приятели останахме да си говорим до ранни зори. Оттогава сме неразделни", споделя художничката. И двамата обичат звездите, космоса, планината, природата изобщо, а това, което тя най-много цени у него, е добротата, искреността, разбирането. Мобилният й телефон по-често стои у него, защото тя няма време за разговори. Обикновено той организира срещите й, отговаря на обаждания.

След първата ни среща в галерия „Human Thinks", Емилия Скотник получава покана курсовете по оригами и калиграфия да станат ежемесечни заради големия интерес. „Надявам се скоро оригами да навлезе и в училищата като интерактивна методика на обучение, то може и в детски градини да се преподава - това ще развие много умовете на децата. Дори скучната математика би се превърнала в забавна игра", допълва художничката.

По думите й хората приемат оригами с възторг и респект. Планира създаването на клуб за любители и се надява да привлече още хора.

Днес, след трагедията, която сполетя Япония и защо ли - отново изправена пред ядрена катастрофа, прекрасната легенда за 1000-та жерава оригами, които сбъдват желания, отново е актуална и хора от цял свят се присъединяват към нея със собственоръчно изработени жерави. За тези, които желаят да се научат как се прави това, следващият „ОРИГАМИ УЪРКШОП" с преподавател Емилия Скотник е на 9 април в галерия „Human Tinks" от 14.00 до 17.00 ч., а информация за занятията може да се получи още от сайта на галерията.

Художничката излага бижута и осветителни тела в галериите „Котка&Котка"на ул. „11 август" 8; галерия ''Artea'' на ул. „Цар Асен" 45, книжарница-кафе ''Papercake'' на ул. „Раковски" 122 и галерия „Taratata" на ул. „Златовръх" 37. Излага свои бижута и в един оnline-магазин www.cleckshop.com, а скоро ще бъде готов и собственият й сайт www.zenpeopl.eu.