И несретниците са Божии чада

Днес осъдих и казах направо, каквото си мислех за недобрите дела на един от ближните си. Зная, че е грешно и не бива аз да съм съдника, защото Твое е правото, но можеш ли, Господи, да ми кажеш, докъде е грехът ми, и дали с това, което казах направо и без заобикалки, няма да спася душата на ближния си.

Влиза той, мръсникът, в храма, влиза в твоя земен дом, Господи, добре облечен и префинено изчеткан. От парфюма му уханието на елея и мирисът на тамяна се свиват в кюшетата. Държи се той като властник в дома Ти и се мъчи да те купи или пък да се откупи със звъна на тежките си монети върху дискоса.

Той особено държи кръстните му жестове и артистично премереното смирение, да се забележат от Твоя свещенослужител и от миряните на по-първите редове.

Какво виждаш, когато те гледа той, Господи? Какво чуваш, когато той едва помръдва устните си и какво му казваш?

Защо позволяваш името му да се изписва в реда на новите ктитори. Само заради онази, наскоро сменена керемида над купола, пазещ царския ред пред олтара Ти ли?...

Защо върху нея и върху невръстната й дъщеря Десислава не се разпростре благоволението ти, Господи?

Тя обича чистотата, но като не е успяла да я постигне, поради житейската си несрета, никога не е крила и не крие калта, с която са изпръскали тялото й и душата й.

Зная, че забавяш, Господи, но не забравяй, защото кратко е гостуването ни на този свят. И ако в краткостта му не си ни дал навреме знак, отписвай ни, преди да сме се явили пред лицето Ти.

Това дете вече четвърта зима спи в ъгъла на таванската стая сред топлината на няколко бездомни градски кучета.

Това дете вече четвърта година пренася тайно по някоя и друга тухла от съседния строеж, за да укрепва разхлопаното легло, върху което майка му заработва насъщния за утрето.
Това дете е измило в очукания майчин леген десетки припотени мъжки нозе и водата след миенето е готово да изпие, само за да може да остане насаме с майка си, да се гушне в кревата й, и да не мисли за чичковците и дядковците, за коняка, за ракията и за вафлите им.

Дано да ме чуеш, Господи! Марияна и Десислава са твои. Не ги давай!

Не давай и другите, които, разколебани в Твоето достолепие, са готови да продават вече не само телата си, но и душите си. Окуражи ги, Господи! Покажи им с волята си, че това, което им се привижда, не е това, което им се случва и че преходно и нетрайно е злото, което ги насилва.

Побързай обаче, Господи, и дай знака си преди вкупом да са ни изнасилили!

Закъснееш ли, ще бъдем вече толкова далече от Теб, че можем и да не Те познаем, и да не Те преброим!