Празник на жените и семейството

На 8 септември ден почитаме семейството на богоотците Йоаким и Анна, родители на Мария, е един от 12-те най-големи празници в православната църква. Познат е още от дълбока древност. В светото писание четем за бездетството на Йоаким и Анна. Те живели в Назарет, били почитани, заможни, щедри и милосърдни хора. Имали си мъка – нямали деца. За евреите това се смятало за голямо нещастие. Бездетните се лишавали от надеждата да имат свой наследник до очакваното появяване на Месията. Веднъж Йоаким искал да принесе жертва в храма, но първосвещеникът му отказал – нямал деца и не бил достоен за богоприношение. Нажален и огорчен, смятайки, че греховете му са причина за бездетството, Йоаким се отдал на 40-дневен пост и молитва в пустинята. Неговата жена Анна не преставала да се моли на Бога да я дари с рожба. Дала обет да обрече първото си чедо на Бога. Внезапно й се явил Архангел Гавраил и й съобщил, че ще роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасениет. Тя ще роди момиче с името Мария и заради нея ще бъдат благословени всички земни родове. Зарадвана, Анна обещала веднага, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Когато малката Мария навършила три години, родителите й я завели в Ерусалимския храм, а тя сама изкачила стръмните стълби, за да стигне до него. Йоаким и Анна изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Бъдещата майка на Спасителя останала за постоянно в храма, където по това време живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, посветили себе си изцяло на Бога и водещи чист, благочестив живот. Те били предобраз на бъдещите християнски монаси и монахини. Оттогава до днес на всяко богослужение православната църква прославя пресветата Дева Мария, удостоена да бъде майка на Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.
Ортодоксалната църква почита Божията майка като пазителка на християнското семейство, покровителка на родилки и деца, пазеща мира на земята.

Обредност и ритуалност

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват "женския период" и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при "женски" болести. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят "поливки" при "незнайна болест" и за здраве. Обредността, свързана с Богородица е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.

На следващия ден - 9 септември, се почита светото семейство Йоаким и Анна. С голям събор край село Бистрица, Софийско, прииждат хора от близо и далеч, за да се поклонят в манастира „Св.Православни Йоаким и Анна".

Бог побеждава закона на природата и развързва веригите на безплодието. Раждането на безплодни и престарели родители е по-голяма чест и за Родената им Пресвета Дъщеря, защото тя се ражда не от невъздържани родители, а от въздържани и престарели, каквито били Йоаким и Анна, които петдесет години живели в съпружество, без да имат деца. Накрая, чрез такова рождение се открива и достойнството на самите родители, тъй като те след дълго време на безплодие родили радостта на целия свят, уподобявайки се на светия патриарх Авраам и на неговата благочестива съпруга Сара, които според Божието обещание, родили Исак в своята старост.
И на този ден се раздава курбан за здраве на светците, с пожелание за здраве и благополучие на децата, за доброто им бъдеще.