Когато примирението не е житейско поведение

Спомняте ли си за онази повест на Гогол, в която е представена съдбата на дребния чиновник Акакий Акакиевич. Останал без своя шинел, който за него е всичко, той напразно се бори с бюрокрацията, но така или иначе справедливостта не успява да възтържествува. Героят губи най-ценното, губи онова, за което се е борил толкова дълго. Спомнихте си, нали? Уви, нашият живот много наподобява на този на Акакий Акакиевич. От всички страни срещаме трудности, с които по една или друга причина не можем да се преборим. Търсим помощ, но не успяваме да я намерим. След първата врата се затръшва втора, след нея следващата и всичко не спира да се върти, а ние не можем да намерим някой, който да ни помогне. За съжаление всичко това е много тъжно. Малкият човек е смазан и онеправдан. Всички негови права са потъпкани, а „от никъде взорът надежда не види” (Ив. Вазов). И как завършва всичко това? Продължава ли малкият човек да бъде онеправдан и зависим?

Монетата винаги има две страни

– както можеш да си потискан и онеправдан, така и самият ти можеш да промениш своето реално положение. Единственото, което трябва да направиш, е да не се примиряваш. Необходимо е всеки един от нас да се бори, за да покаже на света, че той е силен, че няма да се предаде, а ще посреща предизвикателствата на новия ден с гордо вдигната глава.

И каква е ролята на малкия човек? Наричаме го малък, защото е онеправдан, но неговите усилия и желание да промени създаденото положение го правят достоен за уважение. И след като никой нехае за нещастието на другия, то какъв изход можем да намерим?

Каквото и да правим, никога не бива да падаме духом, защото загубата на надежда е по-страшна дори от смъртта.

Именно малкият човек е медиатор между институциите

Той се опитва да намери решение на наболелите проблеми, търси помощта на медиите, общината, държавата. Незабелязаният от никого човек се стреми да разреши проблемите, на които не се обръща внимание. Малкият човек успява да убеди в смисъла на своето дело дори и онези, които мислят, че усилията му са на вятъра. И така този на пръв поглед малък човек всъщност е много по-голям от всички останали, защото успява да се пребори с издигналите се пред него бариери. Нещо повече – за целите си той не познава прегради. Иска, опитва и успява да намери начин, по който да реализира замисленото.

И какво се получава? Каква е ролята на малкия човек? Той е връзката между поколенията, той е този, който се интересува не само от собственото си благополучие, но и от това на околните. Това е човекът, който ни дава пример как трябва да постъпваме, а не да се правим, че нищо не забелязваме. Единствено така ще променим положението, в което се намираме, а в крайна сметка нали това е нашата цел?