Извън обичайността на делника

8-ми март. И ето – всяка жена тръпне в сладко очакване, в предчувствие за нещо хубаво, опаковано с панделка и придружено от красив букет. А дано, ама надали!

Мили дами, знаете, че е криза – световна, огромна, многогодишна, всетранна Криза. Затова не очаквайте големи и скъпи подаръци.

Но може ли да се каже на вятъра да спре своя полъх, а на дъжда – да не вали? Така и ние жените, абсурдно или не, се надяваме на мил (а защо не и скъп) жест на внимание от съпруга, мъжа до нас, децата, приятел или приятелка.

Тук, борещите се ежемесечно със семейния бюджет жени вероятно ще ми опонират. Цената на стрък роза е 4 лева. Три рози в букет са около 15 лв. За тези пари може да се купят сирене, салам и шоколад за децата.

Но, мили жени, тези неща няма да ви доставят такова удоволствие, каквото би предизвикало красотата на цветята. Затова, вечни момичета, ако влюбеният мъж ви подари прекрасен букет, му се усмихнете и не го корете за празния хладилник. Може би и той е имал нужда да си достави удоволствието да види красивата усмивка на любимата жена, изчезнала някъде по пътя на ежедневието, сметките и проблемите.

Скептиците са ме нападали с мнението си, че осми март е „измислен" празник и се празнува по задължение. Ако един мъж уважава жената до себе си, то не му трябва осми март, за да засвидетелства обичта си към нея. Било нужно да я обича всеки ден, а не точно на този. Хубава работа! Значи от един инат на осми март всички жени да ги поздравяват, а половинките на скептиците – не.

Нека мъжете ни обичат ежеминутно и ежедневно, но защо да няма ден, в който всички жени да се почувстват обичани, уважавани и почитани?!

Еуфорията на осми март завладява майките, усетили топлата прегръдка на децата си; жената, чула вечното „Обичам те!" от устата на любимия мъж; учителката, получила цвете в знак на уважение от учениците; лекарката, дарили я с жест на благодарност; възрастната жена, чийто съпруг я е хванал нежно подръка и ѝ се усмихва със силата на споделените години...

Вечната Ева, скрита във всяка жена от 16 години до 106, има нужда от осми март, за да си направи прическа, да сложи спирала и молив за предизвикателен поглед и червило, за покана за целувка. Има нужда от този празник, за да може за ден да забрави проблемите и всекидневието и да се усмихне широко и красиво на света. Има нужда от него, за да извика чисто и просто:

„Господи,благодаря ти, че ме създаде жена!"