Според древните гърци в началото на есента земята навлиза във владенията на бога на виното, лозарството и веселието Дионис. Наричаме го още Бакхус или Бакх, римляните – Либер, а тракийците и фригийците – Самазий.

Малцина знаят, че той бил също покровител на земеделието и театъра. Мисията му била да освободи хората от техните тревоги, да ги накара да забравят егоизма си и да възвиси душите им. За разлика от
останалите древни божества, които имали специални храмове, Дионис бил почитан в неговите владения – горите и театрите.

Както всяка легенда, така и тази за бог Дионис е интересна и вълшебна. Според едни предания той е син на Зевс и смъртната Семела. Когато ревнивата Хера, сестра
и съпруга на Зевс, разбира за бременността й, я подлъгва да накара Зевс да й докаже,
че наистина притежава свръхестествена сила, като й се покаже в божествения си вид.
Той й отвръща, че демонстрацията е доста опасна, защото няма да понесе огъня,
който излъчва, и защото няма смъртен, който да е оживял след това. Семела обаче
продължавала да настоява. Когато Зевс склонява да удовлетвори молбата й, тя загива
в пламъци, а Зевс спасява сина си, като го пъха в ... бедрото си. Там го отглежда, докато се изпълни 9-месечната бременност. Няколко месеца по-късно се ражда Дионис.

Друга легенда разказва, че богът Дионис е син на Зевс и Персефона – владетелката на подземното царство. Когато пораства, Дионис започва да отглежда лози, за да извлича техния скъпоценен сок. Това страшно вбесява Хера и тя го наказва с лудост. Загубил разума си, той тръгва да се скита по цялата земя. Във Фригия обаче Рея го изцелява и той тръгвала обикаля Азия, за да предава знанията си за отглеждане на лозята и изкуството да правят вино на хората. Оттогава човечеството познава опияняващата течност и как да я извлича от сладките
гроздови зърна.

Днес сме наясно, че гроздето притежава безброй ценни качества. То пречиства кръвта, ускорява изгарянето на мазнините, намалява риска от сърдечносъдови проблеми и, най-
важното – носи веселие и усещане за щастие и настроение.