Това се предлага като промени в Закона за гражданската регистрация, които тази седмица влизат в Народното събрание. Предложенията вече минаха през одобрението на министрите.

Регистърът на населението сега се поддържа от общинските администрации на хартиен носител и в електронен вид. Това увеличава бюрокрацията, бави хората и е предпоставка за грешки. Обработката и съхраняването на тази информация в електронни масиви, ще пести време и нерви на хората. Ако поправките в закона минат, ще можем от домашния си компютър да правим редица справки и да получаваме нужните ни извлечения от всяка община в страната.

Електронните актове за гражданско състояние – за раждане, за сключен граждански брак и за смърт, ще се подписват от длъжностното лице по гражданското състояние с универсален електронен подпис и ще имат доказателствена сила за отразените в тях данни.

С промените в преходните и заключителните разпоредби на ЗГР ще бъдат заличени по административен ред направените фиктивни адресни регистрации по настоящ адрес в последните месеци. Целта е да се защитят интересите на собствениците на имоти, на чийто адрес са регистрирани хора без знанието на собственика и да се предотвратят бъдещи злоупотреби. Този текст обаче тепърва ще се уточнява, за да не пострадат изрядно регистрираните граждани.

Според граждански организации,  България е сред последните страни в ЕС по въвеждане на електронни услуги. През сайт на министерството на транспорта и съобщенията се тестват едва няколко десетки услуги, повечето много рядко ползвани, като например смяната на настоящ адрес. В Естония по електронен път могат да се ползват 700 държавни и общински услуги.