Французите пазят и друга легенда, свързана с красивото цвете. Тя разказва, че принцеса Маргарита, съпруга на Емануел Филип Савойски и дъщеря на Франсиск Първи, получила от съпруга си, в знак на любовта му, като сватбен подарък кошница с маргарити, но не набрани от кралката градина, а изработени от злато и скъпоценни камъни.

"Нейното бяло одеяние символириза невинността. " – казва за цветето великият Шекспир, а друг голям английски поет пише" "... розата царува само едно лято, а маргаритката вечно"
Действително, въпреки суровия английски климат, цъфнала маргаритка може да се види през цялата година. Особената любов на англичаните към нежното цвете е родила и умалителното му название Дейзи (Daisy-Day's eye), или иначе казано „окото на деня", защото маргаритката е първата, която разтваря белите си листенца след изгрева на слънцето.
В рицарските времена, онези рицари, на които любимите се вричали във вечна любов, издълбавали върху щитовете си цъфнала маркаритка, която да ги пази и да им носи късмет, напомняйки им, че годениците им ги очакват. А френският крал Луи IX , засвитетелства любовта и почитта си към съпругата си Маргьорит дьо Прованс, запечатвайки маргаритката, редом до лилиите на Националния флаг.

Всъщност името "маргарита" цветето получило от древните елини. На гръцки μαργαριτάρι означава перла и тъй като листенцата на нежното цвете наподобяват наниз от перли, древните го наименовали маргарита.

В християнските легенди маргаритката е наричана цвете на Богородица. Според тях, един ден Божията майка получила блага вест от Архангел Гавраил. Тръгнала Богородица на дълъг път из планините и долините на Юдея, за да уведоми своята братовчетка за вестта, и когато краката й докосвали земята, пониквали малки бели цветя. По този начин, по целия път, който извървяла Дева Мария се образувал цветен килим. Тези цветя били скромните бели маргаритки, венчелистчетата на които напомняли за славата на Бог, а златната среда за свещения горящ огън в сърцето на Мария.

Най-разпространената християнска притча казва, че Богородица имала остатъци от ленено платно и ги дала на малкия Иисус, за да си играе с тях. Детето изрязало от платното малки бели цветченца и ги разпръснало по поляната около къщата. Вмигом те се превърнали в нежни бели цветя, въпреки студа, който бил сковал земята.

Римските легенди разказват, че могъщият бог на сезоните Вертумн, който освен че имал дарбата да се преобразява, бил много похотлив и преследвал нимфата Белида. За да се спази от домогванията му тя се превърнала в маргаритка.
Има още една легенда, която наподобява тази за Вертумн и Белида. В нея се говори как похотлив стар богаташ преследвал млада и невинна девойка. Попаднала в безизходица, тя потърсила спасение от майката Земя и Земята я превърнала в нежното цвете, което да радва хората.