Конкурс Приказка
Споделете своята приказка!
Клуб 50+ обявява конкурс на тема „Моята приказка” – какъв по-красив начин да се срещнем с децата в нас и около нас?!
Анкета
| Живот между две епохи |
| творчество - проза |
| Кристина Кирилова |
| вторник, 24 май 2011 г. 09:25ч |
|
Посещения: 371
|
     |
|
Слава Богу, годините му вече напреднаха и взе някаква пенсийка. Без да усети, докато преди не му стигаха часовете в денонощието, сега, останал сам, се видя в едно противно и безкрайно еднообразно ежедневие. Като си припомнеше, че преди освен работата, грижите в домакинството и децата, му оставаше време да ходи и на кино, да чете книги, че и лов да не пропуска, се чудеше как е било възможно. Денят му сега е прост и прозаичен – докато гледа сутрешните блокове по телевизията, изпива един-два чая с две препечени филийки хляб. После се раздвижва, отива да си купи хляб, да се поздрави с познатите. Най-близките му приятели ги няма. Почти всичките са като с неговата съдба – изхвърлени от борда на живота, потънаха по родните си села и домове из страната.На обяд се прибира – хапва яйце на очи или две препечени филии с маргарин, понякога и салата. А какви трапези правеше жена му. Вкусно, красиво, щедро. Следва сън. Когато стане, отново чай. Бръсне се, облича се, телевизорът работи – я някой мач ще проследи, новините за деня обезателно ще види. Поне веднъж седмично в него се пробужда желанието за лов. Става, разглобява пушката, смазва я полека, с часове, като през това време спомените от преживените мигове оживяват, раздвижват мисълта му, все едно отново е на ловен излет. Ако не бяха болките в краката и отслабналото зрение, щеше да продължи да излиза с авджиите.Като се чуеше със сина си по телефона, винаги го питаше ходил ли е на лов. И забравяше за всичко останало – забравяше да поръча за лекарствата, забравяше да пита за каквото си бе намислил предварително, подемаше само темата за лова. Как е било, къде, каква слука е била и т.н., и т.н. Към 17-18 часа заключва добре, с катинар дори, жилището, защото се усеща, че няма доверие в никого и поема към близкото заведение. За вечеря там изяжда една супа, час-два поглъща атмосферата на заведението и се прибира.Всеки път, когато превърта ключа отвън, си спомня каква лудница беше, когато децата бяха малки. Отваряше и нямаше време да се съблече – всеки искаше нещо, викаше го, питаше го, караше го да прави нещо. Не си е представял, че тишината може да бъде толкова мъчителна. Сега очите му са мътни и тъжни.Понякога сам се пита – какво може да го разсмее?! Откога не го е правил? Не знае. А сега се чувства като стара, непригодна за времето мечка. Идва му да ръмжи, а всъщност плаче. Мъка. Живот между две епохи. Това е.
Коя е Кристина Кирилова
Кристина Кирилова Цветанова е родена на 1 ноември, 1950 година в гр. Долна Оряховица. Името ѝ се появява в печата още в пионерската ѝ възраст. Оттогава до ден днешен единственото ѝ оръжие, утеха и грижа в ежедневието е перото. В миналото б ила по-популярна с публикациите си в хумористичните страници на централният и регионалния печат. Носителка е на национални и регионални награди предимно в областта на хумора и сатирата. Публицистиката също има място в словото ѝ. От десет години е кореспондент на издателска къща „Наслука” – София, към Съюза на ловците и риболовците в България. Темата за лова, риболова и природата, опазването и съхраняването на флората и фауната я вълнува и къде съзнателно, къде несъзнателно присъства в творчеството ѝ. * * * Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
По-нови статии:
По-стари статии:
|
| Последна промяна от петък, 20 май 2011 г. 15:43ч |
Коментари
RSS на коментарите по тази тема