Не ми се умира
Не ми се умира, мой бели красавецо... Под бъзова клонка си крия живота. И рони се цвят дваж по-бял от светкавица и трижди по-тих от прегръдка с гарота.
Не сварих подковите на Росинанта си да лъсна до сребърно по калдъръма, вратата навън да избия от пантите и в собствени грешки крака да препъна.
Не ми се умира, мой бели красавецо... Мъгливи воали не мятай за було, не идвай за мене, не вдигай наздравица на горния кат в алабастрова кула.
Под бъзово клонче небе недоносено люлея и цвят по косата си сбирам. Мой бял и прекрасен, прощавай въпроса ми, но как неживял се умира?
Поплак
Поплачи вместо мен. Аз, след всички разумни компромиси, и не помня дори как за сбогом се плаче. Все едно ми е – сбъднах ли правилно Божия промисъл или в грешни сокачета се забатачих.
Поплачи вместо мен – аз съм вече роднина на птиците. Есента си нагънах и сложих в багажа – две листа от червения клен, кехлибар от лозниците и дъждът, монотонно шептящ по паважа.
Поплачи вместо мен. Дъвче кротко секунди часовникът и до хапка преглъща ми късото време. Аз съм пътник и бях си за всичко самата виновникът – нека моето място друг да го вземе.
Поплачи вместо мен. Нямам даже сълзица останала – пропилях ги. (Нали все ти мокрех пейзажа?) Да си вземем последното сбогом с тебе в мълчание – нямам повече нищо какво да ти кажа.
Ще ми бъдеш ли дом?
Колко път извървях – по-добре не пресмятай... Треволяче на вятъра – корен без дом. От онези, които си търсят местата, пък дори да е шепичка пръст във разлом.
Колко дъжд изваля, колко буря ме млати... Би ме град – изпомля ме до голо стебло. Вечно удрях на камък в скалите чепати и не случих да чуя: „Добре си дошло!"
Колко малко остана от мене след всичко... Само стръкче обрулен, премачкан живот. Аз – една полужива, бездомна тревичка, дето даже не може да върже на плод.
По вратата ти драскам – корен разнищен, закачил се случайно на кривнат пирон. Знам, че късно е и не приличам на нищо, но довя ме при теб – ще ми бъдеш ли дом?
Коя е Радост ДаскаловаРадост Баева–Даскалова е родена в България. Завършила е руска и българска филология. Работила е в частния сектор. Понастоящем живее в Лондон със семейството си и публикува нещата си по българските сайтове за литература. Нейни публикации: вестник „Зов за истина", списание „Европа 2001" и Алманах „Околчица".
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Добави коментар
Подобни статии:
По-стари статии:
|
Коментари
Благодаря за съпреживяното вълнение!
Успехи както на вас, като екип, така и на многобройните читатели на списанието!
Благодаря още веднъж!
RSS на коментарите по тази тема