Идеи как да запазим стойността на парите си

Клуб 50+ попита в анкета вас, читателите си, как са се променили разходите ви през тази година спрямо миналата. Вие, разбира се, знаете как сте отговорили, но да кажем за тези, които не са се включили в анкетата: 86,4% оценяват, че харчовете им са увеличени, за 6,1% те са останали без промяна, а 7,6% от отговорилите са успели да ги намалят.

Анкетата разбуни духовете и доста хора се включиха в дискусията на фейсбук стената на Клуб 50+, както и в нашия форум . Един от въпросите – на Теодора Караиванова, която попита защо разходите – нейните, но имплицитно и на останалите хора – се увеличават, предизвика коментара на редакцията на Клуб 50+. Към предизвикателството се прибави и репликата на г-жа Костадинова: „За едни и същи стоки сега се дават много повече пари..." Ето отговорът ни:

Виждали сме цели трактати на тема защо се получава така, но дори и те не достигат до общовалидно мнение. Затова ето на кратко нашето мнение.

Преди т.нар. финансова криза специално в България цените пак растяха, но доходите растяха с по-голям темп, а безработица достигна рекордно ниски нива. Накратко, произвеждахме повече за сметка на намаляваща производителност. Затова тогава инфлацията не се възприемаше като сериозен проблем. Сега се намираме в обратната ситуация. Освен това България е малка и отворена държава, която на практика няма своя парична политика заради фиксирания курс на лева към еврото.

Това означава, че България „внася" европейската парична политика. Европейска, американска или каквато и да е – централните банки на всички по-големи държави в света от 2008 г. насам печатат пари, за да намалят негативните последици от финансовата криза. В крайна сметка по-голяма количество пари преследва по-малко стоки и активи и в резултат ценовите равнища се вдигат – поне на някои, ако не на абсолютно всички. В последната година това се отнася с по-голяма сила за основните стоки като петрол, селскостопански продукти, метали и т.н.

В допълнение, преди кризата Китай изнасяше дефлация, като произвеждаше стоки на все по-ниски цени и поддържаше заплатите си ниски. Миналото лято обаче там имаше масови стачки и ръст на заплатите даже с 20%. Освен това Китайската централна банка също печата пари, за да предотврати прекаленото поскъпване на юана спрямо другите основни валути. Така, че банкноти много, а активи и стоки – не толкова променени като предлагане. Нашата прогноза е, че тази ситуация няма да се промени към по-добро най-малко още 3-4 години. Дали сме прави и какво да се прави?

Като част от този отговор обещахме да попитаме за коментари финансови експерти и да ви представим и тяхното мнение за източника на инфлацията и за влиянието ѝ върху живота и спестяванията ни. Ето какво смятат те:

Антон Домозетски
изпълнителен директор на „Капман Асет мениджмънт“ АД

Считаме, че отговорът на екипа на Клуб 50+ е изчерпателен и засяга някои от основните причини, обуславящи факта, че „За едни и същи стоки сега се дават много повече пари...".

В допълнение можем да споменем, че продължаващото нарастване на цените на стоките от първа необходимост (храни и лекарства), повишаването на стойността на комуналните услуги, както и тази на широко потребяваните от българина цигари и алкохол, се дължи основно на покачването на цените на точно тези стоки и услуги в световен мащаб и повишението на акцизите в България.

От друга страна при определени стоки или услуги е налице обратната тенденция. Видимо понижение в цените има например при черната и бяла техника, автомобилите, недвижимите имоти, облеклата и др. Поради изброените по-горе факти, покачването на инфлационния индекс в страната, отчетен от Националния статистически институт, не е съразмерно с поскъпването на стоките от първа необходимост.

В момента важи правилото „Cash is the King", тъй като парите, предназначени за инвестиции „струват" много повече, в сравнение със ситуацията отпреди 3-4 години. А именно: лихвите по депозитите в банките са значително по-високи, стойностите на недвижимите имоти, по официални данни, намаляват с над 30%, цените на акциите, търгувани на Българска фондовата борса, отчетоха спад повече от 4 пъти. Същевременно в България са налице първите признаци за начало на възстановяване – период, в който е изключително подходящо свободните за инвестиране средства да бъдат вложени в инвестиционни инструменти, с основна цел защитата им от висока инфлация.

В средносрочен план очакванията са за увеличаваща се инфлация – както в световен мащаб, така и в България. Статистически е доказано, че за по-дълги периоди (между 5 и 10 години), акциите са едни от малкото активи, които могат да „бият" инфлацията и да отчетат по-висока възвращаемост на вложенията.

Петко Вълков,
изпълнителен директор на БенчМарк Асет мениджмънт

Инфлацията е и ще бъде основна тема през тази и следващите няколко години. Проблемът действително се изостря от икономическата криза, която на практика ограничи нарастването на доходите на хората, но в същото време темповете на нарастване на цените като че ли се засилват.

Структурата на валутно-курсовата и финансовата система в България ограничава инструментариума на централната банка да предприема мерки срещу проинфлационните процеси. На практика в България нивото на инфлацията е екзогенна (с външен произход) за системата величина. При тези условия на преден план остава въпросът как да се съхрани покупателната способност на спестяванията в условията на инфлация.

Ще разгледам няколко инвестиционни алтернативи, свързани с капиталовите пазари.
Редица изследвания, които са търсели взаимовръзката между пазарите на акции и нивото на инфлация през годините, проведени в САЩ, са показали, че исторически акциите представляват механизъм за защита, особено ако се съпоставят с другите най-чести форми на съхранение на финансовото богатство – депозити, облигации, държавни ценни книжа и кеш.

Това на практика означава, че при висока инфлация най-бързо се губи покупателната способност на парите, държани в брой, на депозити и инструментите с фиксирана доходност. Необходимо е обаче да се спомене, че е акциите не предлагат гарантирана защита. Изследванията са показали, че в крайна сметка високите нива на инфлация не благоприятстват развитието на бизнеса. С други думи това означава, че е необходим прецизен подбор на акции, а не сляпо инвестиране в тях като отделен клас активи.

Най-общо казано компаниите, които се облагодетелстват от инфлацията имат няколко общи характеристики:
- те предлагат продукти/услуги със стабилно търсене и ниска ценова еластичност.
- нормите им на печалба остават сравнително стабилни в условията на нарастващи разходи
- отличават се с редовно разпределение на дивиденти.

Могат да бъдат посочени някои основни сектори, в които функционират подобни компании – хранително-вкусова промишленост, здравеопазване и фармацевтика, енергетика, технологични компании.

Съществуват и друг тип компании, които се облагодетелстват от инфлация. Това са дружествата, които лесно прехвърлят по-високите разходи върху своите контрагенти, като инфлацията съдейства по-скоро за раздуване на приходите. Рискът от инвестирането в тях е, че ако залогът срещу инфлацията е неточен, т.е. инфлацията се окаже по-ниска от очакваната, цените на акциите на този тип компании спадат. В тази категория влизат основно минни и добивни компании.

Другата инвестиционна алтернатива е класическа – злато. Златото може да се придобива не физически, а под формата на финансов инструмент, което значително облекчава процедурата. Рискът при златото е свързан и с курса на американския долар и съответно от провежданата парична политика на органите в САЩ.

Не на последно място могат да се посочат и недвижимите имоти. Проблемът конкретно в България е, че пазарът на недвижими имоти е замръзнал и не се влияе от традиционни фактори. Но все пак изключително атрактивни остават земеделските земи.

Вяра Иванова,
портфолио мениджър в Елана Фонд мениджмънт

Наистина една от основните причини за скорошното повишение на цените на суровините е именно печатането на пари от водещи централни банки. С други думи казано, това е инфлация, породена от спекулативни намерения, а не от трайно нарастване на търсенето и оттам – на цените.

Конкретно за България, инфлацията се дължи както на „външни" фактори (повишаването на цените на основни суровини, като петрол на международните пазари), така и на „вътрешни" причини като вдигането на акциза за цигарите през април миналата година и наличието на по-малка конкуренция при доставчиците на различни стоки.

В близко време не мисля, че цените ще продължат така устремено на горе, защото банки и правителства започват да взимат мерки и да ограничават спекулативното нарастване на цените. В допълнение, все още слабото търсене, наличието на свободни производствени капацитети и висока безработица също се очаква да неутрализира до известна степен повишаващите се цени.

Имайки предвид, че цените се очакват да останат около това си повишено ниво, моите съвети към потребителите са:
- да подобряват трудовата си производителност чрез повишаване на квалификация или оптимизиране на дейностите, които извършват, защото така се създават предпоставки за увеличаване на трудовото им възнаграждение;
- разумно да взимат кредити като неписано правило е разходите по задължения да бъдат до 60% от доходите;
- да спестяват във финансови продукти, които носят доходност, която може да компенсира инфлацията – като фондове, депозити и др;
- да защитават по-добре интересите си при пазаруване, за да увеличат конкуренцията сред доставчиците.

Благодарни сме  на тримата експерти за коментара и за споделените насоки. Нашият извод е, че като потребители и спестители е добре да настроим портфейла и навиците си към по-висока инфлация.